Дебатът за ролята на високите технологии в света на изкуството навлиза в нов етап, пише Financial Times. По-рано този месец бе обявен дебютът на Portion - аукционна къща, която приема само плащания в криптовалути.

Малко преди това се появи и Codex Protocol, който представлява съвременен регистър за произведения на изкуството, вино и колекционерски предмети, базиран на блокчейн технологиите.

Дори и 252-годишната аукционна къща Christie’s се включи в тази тенденция и през лятото организира форума Art and Tech, на който бяха дискутирани повече теми от света на високите технологии, отколкото на "старите класици".

Един от големите въпроси е дали изкуственият интелект ще може след време сам да оценява картини, скулптури и антики?

Онлайн платформата за оценяване на произведения на изкуството Mearto пусна точно такава анкета към своите потребители. 55% от тях посочват, че отговорът е вероятно или категорично "да".

Оценката на изкуството се базира на много фактори, сред които, освен автора и самото произведение, попадат ключови характеристики като доказателства за произход, състояние на творбата и не на последно място - пазарните настроения.

"Можете да притежавате прекрасна творба, но ако липсват купувачи, нейната парична стойност, за съжаление, няма да е много висока", обясняват експертите на Mearto.

За индустрия, която се основава на традициите, нещата се случват относително бързо. Според експертите, цитирани от FT, се очертават два възможни сценария за развитието й.

Част от тях са привърженици на блокчейн технологиите и лобират за създаването на децентрализиран регистър, в който данните да се събират хронологично под формата на отделни "блокчета", съдържащи цялата информация за артефактите, предлагани на пазара. Във втората група пък попадат тези, които разчитат в по-голяма степен на възможностите на изкуствения интелект.

Ан Брейсгърдъл е специалист по фотография в Christie’s и е сред поддръжниците на блокчейн "идеологията". Тя вижда в тази технология възможност за клиентите да получават повече информация. По думите й много от тях в момента са фрустрирани от непрозрачния пазар.

"Много често те задават въпроси от типа: "Защо тази картина се продаде за 50 000 паунда миналата седмица, а днес струва само 30 000?", казва тя. Нейната визия за бъдещето включва единен блокчейн регистър, който да обхваща цялата индустрия и да включва всичко - произход, собственост, състояние и оценка на всички произведения на изкуството, предлагани на пазара.

"По този начин купувачите ще могат да разберат сами какво се случва на пазара. В момента подобен единен каталог не съществува", казва още тя.

Чрез този регистър клиентите ще могат да се ориентират по-добре в пазарната среда и да преценят по-добре колко е реалната цена на един или друг колекционерски артефакт. За продавачите също би имало известни ползи, включително по-голяма прозрачност и доверие, както и по-сигурно съхранение на данните.

Реализирането на идеята обаче има нужда от обработката на огромен обем от данни, много от които са свързани с предмети на стотици години. Инвестициите и обемът от работа, за да се превърне в реалност, биха били огромни.

Джеск Хаулгрейв от Codex Protocol вярва в още по-широката "демократизация" на пазара. Тя е на мнение, че всеки - не само експертите и професионалистите от областта на изкуствата - трябва да има възможност да добавя данни към общия регистър.

Технологията може да се използва за проверка на идентичността на всеки, който добавя нещо или има достъп до информацията. По думите й това е много важно за бизнес, който зависи изцяло от добрата репутация.

Не всички обаче са убедени в бъдещето на високите технологии и тяхното приложение в света на изкуството. Ноа Вюнш, който оглавява отдела за дигитални стратегии в Sotheby’s, заявява пред FT, че все още е твърде рано да се каже как блокчейн механизмите ще се интегрират на този пазар.

По думите му един от най-важните въпроси е дали нанотехнологиите, например, ще могат да се използват за връзка между физическите предмети, независимо дали става въпрос за картини, скулптури или вази, и дигиталните регистри. Той счита, че точно тази връзка между физическия предмет и онлайн средата е изключително важна, а често се пропуска.

"Без нея блокчейн изобщо не си струва целия този шум", казва още Ноа Вюнш. Според него изкуственият интелект е много по-добре развит, за да отговори на нуждите на потребителите. Той прогнозира, че до няколко години ще стане ясно дали алгоритмите са способни самостоятелно да оценяват произведения на изкуството.

На този етап нито блокчейн механизмите, нито AI имат потенциал да заместят човешката преценка и индивидуалния вкус. Но както отбелязва и Вюнш, огромният плюс на дигиталните алгоритми е, че никога не са напълно готови и постоянно се развиват и усъвършенстват.