Цената на биткойна не е единственото нещо, което бележи скоростен растеж напоследък.

Количеството енергия, което изразходва инфраструктурата на криптовалутата, също се увеличава с рекордни темпове, пише CNBC.

Най-големите консуматори са т. нар. "миньори" - компютърните инсталации, които извършват изчисленията, необходими за увеличаване на биткойните в обращение.

Към момента въглеродният отпечатък на биткойна в световен мащаб може да се сравни с този на Нова Зеландия - около 37 мегатона въглероден диоксид годишно, по данни на електронното издание Digiconomist.

Освен това криптовалутата консумира толкова енергия, колкото цялата икономика на Чили - около 77.8 тераватчаса годишно.

Изследователи от университета в Кеймбридж пък изчисляват, че консумацията на цялата инфраструктура, свързана с "добива" и съхранението на биткойни, надхвърля 110.5 терават часа, което е повече от цялата консумация на Нидерландия.

"Това е огромно количество електрическа енергия", казва предприемачът Чарлз Хоскинсън, който е един от съоснователите на друга криптовалута - етериум, която също е базирана на блокчейн технологията. Тя е и втората най-търгувана дигитална парична единица след биткойна.

Енергийните нужди на биткойна са мащабни, като в момента те заемат дял от 0.5% в общото световно потребление на електричество. Те обаче все още са по-малки от тези на всички домакински електроуреди, използвани от американците, например.

Според икономиста Мичъл Раухс от Центъра за алтернативни финанси в Кеймбридж енергията, която се губи заради устройствата, оставени включени в мрежата, без да работят (зарядни за телефони, микровълнови печки и др.), може да захранва биткойона в продължение на две години.

Мъж има само два опита, за да отключи биткойни на стойност 240 млн. долараПрограмистът Щефан Томас получил биткойните преди повече от десетилетие, но през това време изхвърлил паролата за дигиталния си пртфейл

Защо биткойнът харчи толкова много ток?

Криптовалутите не са под юридсикцията на централизирани институции от типа на централните банки, а разчитат на мрежа от сървъри и инсталации за "копаене". Т. нар. "миньори" поддържат специални компютри, които извършват изчисленията и сложните математически алгоритми, които позволяват разширяването на паричното предлагане и удостоверяват трансакциите.

Децентрализираният регистър, известен като блокчейн, гарантира, че всяка трансакция е уникална и свързана с криптографски код с предходната. Поддръжниците на криптовалутата твърдят, че това я прави изключително сигурна.

Работата на "миньорите" обаче не е безвъзмездна. Те получават своето "възнаграждение" под формата на част от криптовалутите, чиито алгоритми са изчислили.

"Колкото повече се увеличава цената на биткойна, толкова по-сериозна става конкуренцията. А колкото повече миньори се включват в "добива" на криптовалутата, толкова повече енергия се изразходва", обяснява Чарлз Хоскинсън.

В момента той управлява компанията IOHK, която поддържа своя собствена криптовалута - cardano. Тя разчита на друг принцип, който изисква от всички участници да купят определен брой токени, които им позволяват да се включат в нейната мрежа.

По думите му енергията, която се изразходва за нейната инфраструктура, е едва 6 гигаватчаса годишно, което е само частица от енергията, необходима на биткойна.

Според Мичъл Раухс енергийната консумация на биткойна ще продължи да се повишава и за в бъдеще.

"Няма значение дали ще бъдат изобретени по-ефективни изчислителни машини. Броят им просто ще продължава да расте, а заедно с него - и енергията, която изразходват", смята той.

Според феновете на криптовалутата обаче дебатите за нейния въглероден отпечатък пропускат важен детайл.

"Използването на енергия, само по себе си, не е нещо лошо. Изпращането и съхранението на имейлите също изисква енергия. Но засега никой не е заклеймил електронната поща, само защото консумира електричество", казва главният стратегически директор на компанията за управление на дигитални активи CoinShares Мелтем Демирорс.

По думите ѝ главният въпрос е доколко дадена индустрия използва енергията за полезни цели. Според Демирорс биткойнът е изключително прозрачен по отношение на енергийната си консумация, което не може да се каже за някои от останалите индустриални сектори.

"Защо енергийната консумация на банковата индустрия не се следи толкова стрикно?", пита още тя. По думите ѝ "миньорите" на биткойн използват все повече възобновяеми енергийни източници за своите операции, защото достъпността им се увеличава.

Криптовалутите вече струват над 1 трилион долараПо-рано днес най-търгуваната дигитална валута биткойн поскъпна до над 37 800 долара

Какво предстои?

Най-големите "ферми" за биткойн се намират на територията на Китай, където енергийната система все още е силно зависима от въглищните централи. Провинция Съчуан привлича много компании, занимаващи се с "добив" на криптовалути, заради ниската цена на електроенергията, която предлага.

Другият голям въпрос е свързан с целите, за които се използва биткойнът. Според много инвеститори криптовалутата засега е по-скоро нещо като "дигитално злато" - актив, който хората купуват поради липсата на други инвестиционни алтернативи. Тя все още не е достигнала статус на легитимно и широко прието разплащателно средство.

А трансферите на биткойн се силно неефективни от енергийна гледна точка. Според данните на Digiconomist една трансакция с криптовалутата има същия въглероден отпечатък, какъвто е този на 453 000 плащания през мрежата на Visa, например.

Според Ендрю Хътън от британското поделение на екозащитната организация Greenpeace основният проблем е, че "захранваме технологии от 21-и век с енергоизточници от 19-и век".

"Спираловидното нарастване на енергийната консумация на биткойна е резултат от огромното количество данни, които трябва да бъдат обработени за неговата поддръжка. Но този "глад" за електричество е просто един от първите симптоми за проблем, който тепърва ще се разраства", казва още Хътън.

Според него с разпространението на онлайн услугите и нарастването на тяхната сложност, консумацията на енергия за нуждите на компютърните инсталации ще продължи да се увеличава.

В момента обаче само една пета от центровете за данни по света се захранват от възобновяеми източници.