Повече от 10 години Кристиан Ваклинов се грижи със съмишленици за възстановяването на родопската теснолинейка Септември - Добринище.

Роден е в Пазарджик през 1994 г. Никой в семейството му не е работил в системата на железниците, но като дете всеки петък баща му го води на гарата, за да посрещнат теснолинейката. Прадядо му пък е бил трудовак и е участвал в строителството на железопътната линия.

Днес усилията на Кристиан са превърнали в реалност съществуването на сдружение Родопската теснолинейка, в което членуват 60 доброволци от цялата страна, а Домът-музей на теснолинейката Септември - Добринище приема туристи от цял свят.

УНИКА България вече 30 години подкрепя идеите на обикновения човек за по-добър живот, вярвайки, че добрият пример вдъхновява и намира своите съмишленици. В поредица от истории компанията представя българи, които са посветили своя живот на благородни каузи в полза на обществото.

Срещаме се с Кристиан Ваклинов, за да ни разкаже повече за каузата, в която вярва силно и която стартира преди повече от 10 години. Кристиан посвещава голяма част от свободното си време на доброволчеството, а каузата му е Родопската теснолинейка. Това е старият влак, строен на ръка през 1921-1945 г. с държавни заеми и доброволен труд, който и днес превозва местни жители и туристи през три планини, три реки и най-високата гара в страната.

Как един млад човек решава да отдели от времето си и да го посвети на спасяването на Родопската теснолинейка?

Когато ми хрумна да се опитам да помогна за възстановяването на спрения вечерен влак по теснолинейката преди точно 10 години, далеч не съм мислел, че това ще бъде кауза на моя живот, че нещо ще се случи, че ще се забележи и развие толкова. Просто почувствах потребност да опитам да се боря, да отстоявам истината и справедливостта в този частен социален казус.


Орлин Чачановски – Пазителят на заслона „Кончето“Орлин Чачановски е роден в София, но преди седем години изоставя апартамента си и отцентъра на града и се мести в забравено село в планината
Как се роди идеята за тази инициатива?

Пътувах като турист по теснолинейката в периода 2010-2012 г. и тогава станах свидетел как държавата спря най-важния за местното население влак – вечерния, от Добринище за Септември. Много хора останаха без работа, защото загубиха възможността да се прибират към домовете си. В допълнение, още тогава по теснолинейката беше пълно с чужди туристи, които са чели за линията и идват да видят удивителната й красота на живо. Болеше ме, че светът я намира за атрактивна и привлекателна като дестинация, а у нас се знае малко за това гениално инженерно постижение, каквато е Трансродопската теснолинейка. И така реших, че трябва борба, че трябва да се отстоява първо интересът на местните и второ – тази линия да се популяризира, за да я оцени и нашият народ по достойнство.

Разкажете ни повече за проекта Дом-музей на теснолинейката Септември - Добринище.

Това е поредната ми луда идея и мечта, която благодарение на десетки помощници се реализира в периода 2015-2017 г. Спрях на спирка Цепина по теснолинейката, за да снимам влакчето, и ми стана мъчно в какво окаяно състояние е сградата. Тя е строена преди сто години и е запазена автентична, а мястото – в сърцето на Чепинското дефиле, е просто приказно като гледка и природа. И така ми хрумна да направя нещо, за да изглежда спирката по-добре. В точното време се появиха точните хора, може би пратени ми свише, без да съм ги търсил. Две години всеки свободен миг прекарвах там. Тя бе разбита, в ужасен вид. Ремонтирахме с доброволен труд почти всичко отвън и вътре на двата етажа. И тогава дойде другата идея – постройката да стане дом на теснолинейката със снимки, предмети и документи от нейната вековна история. И се случи, за което съм безкрайно щастлив, защото вярвам, че това ще остане и си е струвало.

Получихте номинация за Будител на годината 2021. Чувствате ли, че усилията ви са оценени от обществото?

Със сигурност отговорът е да – не заради признанието и номинацията, а защото виждам всеки ден с очите си колко усмивки изпълват теснолинейката. Хиляди хора от цялата страна идват всеки ден, за да преживеят магията на тези 125 километра. Никога не ми е било важно добрият резултат да се свърже с името ми – ценното е, че той е факт. Кой го е направил – няма значение чак толкова. По-важното е, че линията е жива и ще се развива тепърва.

Учредявате заедно със съмишленици сдружение Родопската теснолинейка, в което днес членуват 60 души от цялата страна. Какви са бъдещите проекти на сдружението, които имат нужда от подкрепа?

Най-важното е държавата да влезе в ролята си, да чуе нашите виждания и да предприеме ясно разписани и целенасочени действия за развитие на тази линия. Защото днес тя вози много туристи, но остава просто социален транспорт за региона – не се влага почти нищо за превръщането й в туристическа атракция и дестинация, за каквото вече обществото я приема. Липсва активност. Ние продължаваме да правим събитията, които популяризират линията и които вече са традиция, чакана от местни и туристи. Това са ежегодните пътувания за 3 март, фолклорният събор на най-високата гара, поддръжката на музея, честванията на важни годишнини, коледното пътуване и т.н. С тях поддържаме един богат културен календар на линията. Но голямата мечта е държавата, заедно с нас, да се задейства и да свършим големите неща, които утре да носят добавена стойност за линията.

Как тази каузата променя живота ви в по-добра посока?

Каузата дава смисъл на живота ми вече 10 години и ме срещна с най-добрите ми приятели. Теснолинейката ме запозна и ми даде възможност да се докосна до хора с богат житейски опит и интелект, което иначе нямаше да се случи. Теснолинейката определи и моя трудов път косвено. Аз съм безкрайно щастлив и благодарен – най-вече, защото резултатът от борбата ми ме убеди, че в България има надежда и бъдеще, макар и трудно да се постигат добрите неща. В противен случай вероятно щях да търся себе си някъде по света. Продължаваме напред.


Симона Стилиянова и нейната Основа за по-устойчиво бъдещеОт малки стъпки в рециклирането до създаването на zero waste общност в България