Микрочиповете - ябълка на раздора за половин трилион долара

7434
Микрочиповете - ябълка на раздора за половин трилион долара

© Pixabay

Микрочиповете са изобретени през 1958 г., а първият голям пазар, за който са предназначени, е в управлението на модулите на ядрените ракети по време на Студената война.

В днешно време всяка година се произвеждат по около един трилион чипа, или по 128 на всеки жител на планетата. Все повече устройства и машини използват електронни компоненти, а само в един електрически автомобил се поставят по над 3000.

Новите изчислителни методи преживяват бурен растеж, включително в сферата на изкуствения интелект и обработката на големи масиви от данни. Очаква се търсенето на микропроцесори да продължи да расте както в ежедневието, така и в индустрията, пише The Economist.


От десетилетия насам водещите производители на чипове се конкурират помежду си или си партнират, за да могат да посрещнат постоянно нарастващото търсене. Общата сума на продажбите им надхвърля 450 милиарда долара годишно. 

Няма друга индустрия, която може да се похвали с подобен микс от научни и технологични постижения, гигантски инвестиции и сложност на производството. Влиянието ѝ върху останалата част на икономиката също е безпрецедентно.

Когато се стигне до проблеми с веригата на доставки точно в този сектор, цялата глобална икономика е заплашена от сътресения. Това се видя ясно през последния месец, когато временно забавяне в производството на микрочипове доведе до спиране на цели автомобилни заводи.

С разширяването на мащабите на индустрията обаче се увеличава и нейното геополитгическо значение, пише още The Economist. В последните няколко години САЩ наложи серия от ограничения върху износа на електронни компоненти за Китай, който всяка година внася чипове на стойност над 300 милиарда долара и генерира две трети от световното търсене на този пазар. 

В същото време американските компании изостават с производството, все повече заводи за микропроцесори се концентрират в региона на Източна Азия, а Китай се опитва да подсигури собствените си нужди.

През XX век една от най-невралгичните точки в световната икономика беше Ормузкият проток, откъдето преминават една пета от световните доставки на петрол. Скоро на нейно място може би ще застанат технологичните паркове в Южна Корея и Тайван.

В момента производството на електронни компоненти преживява своята "златна ера". Nvidia, която произвежда видеокарти и процесори за работа с изкуствен интелект, е най-високо оцененият производител на чипове в САЩ с пазарна капитализация от 320 милиарда долара.  

Volskwagen и Audi започват да предизвикват TeslaVolkswagen е продала 231 600 електромобила през 2020 г., или с 214% повече от предходната година

На пазара обаче се включват и нови играчи с амбицията да "отхапят" част от пазара на утвърдените производители. През ноември, например, от Apple обявиха, че компютрите Mac вече ще бъдат оборудвани с процесори, които ще са собствено производство на компанията.

Amazon пък разработва чипове за собствените си центрове за данни.

Увеличава се и интересът към сливания и придобивания. Nvidia, например, е готова да плати 40 милиарда долара за британския производител на AI процесори Arm, който в момента е част от групата на японската Softbank.

Междувременно, технологичните предизвикателства, пред които се изправят производителите, стават все по-трудни. Т. нар. Закон на Мур, който гласи, че цената на компютърните процесори се понижава наполовина на всеки две години, започва да става невалиден.

Всяко следващо поколение процесори е по-трудно и по-скъпо за производство, а броят на водещите производители в индустрията намалява от 25 през 2000 г. до общо три към момента.

Най-известната компания от това трио - американската Intel, е изправена пред сериозни проблеми. Директорът ѝ беше заменен, което е косвено признание за изоставането ѝ от конкуренцията, а в същото време компанията се готви да изнесе голяма част от продукцията си извън САЩ - нещо, което са принудени да правят и всички останали.

Останалите двама големи играчи са южнокорейският технологичен гигант Samsung и тайванската TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company). На тях разчитат водещите производители на смартфони, лаптопи, електроуреди, автомобили и всички останали устройства на пазара - от Apple и Amazon до Toyota и Tesla.

Наскоро TSMC обяви инвестиционния си бюджет - един от най-големите, представян някога от частна корпорация.

Другата ключова точка за развитието на индустрията на микрочиповете е Китай. Америка може и да изостава в технологичната надпревара, но същото може да се каже и за Поднебесната империя. Американското технологично ембарго започна със забрана за продуктите на Huawei от съображения, свързани с националната сигурност, но впоследствие беше разширено и вече обхваща над 60 китайски компании.

В списъка е най-големият китайски производител на чипове SMIC (Semiconductor Manufacturing International Corporation), както и производителят на смартфони Xiaomi. Общият икономически ефект от тези мерки започва да се усеща все по-силно. През последното тримесечие на 2020 г. продажбите на TSMC за нейните китайски клиенти са се понижили със 72%.

В отговор на това китайската държавна и икономическа машина впряга всичките си усилия в мисията да постигне национална автономност в разработката и производството на микропроцесори.

За сектора се отпускат значителни държавни субсидии в размер на над 100 милиарда долара, в резултат на което много технологични компании се определят като производители на чипове, само и само да се възползват от програмите. В тях се включват и много университети, които предлагат най-новите си разработки.

С колко поскъпнаха водещите технологични компании през 2020 г.?Нито COVID-19, нито увеличаващият се брой разследвания срещу тях забавиха ръст на технологичните гиганти, чиято пазарна капитализация нарасна общо с няколко трилиона долара

Според анализа на The Economist, ако Америка продължи да изостава в битката за надмощие на пазара на микрочипове, администрацията в Белия дом може би ще бъде изкушена да затегне технологичното ембарго върху китайските производители в опит да ограничи и техния прогрес. 

Подобна стъпка обаче може да има тежки последствия. Около една пета от световното производство на микропроцесори е съсредоточено в Тайван, който до ден-днешен не е признат от Китай за самостоятелна държава и се разглежда от Пекин като собствена територия. Това може да се превърне в поредния генератор на геополитическо напрежение.

В САЩ и Европа пък политиците могат да стартират "ответни" програми за субсидиране, подобни на китайските, наподобяващи нещо като "микропроцесорен социализъм". Те обаче по всяка вероятност по-скоро ще възпрепятстват ренесанса на индустрията и, както всеки опит за държавна намеса, най-вероятно ще се провалят.

По-далновидното решение може би се крие в географската диверсификация на поризводството от страна на Samsung и TSMC, както и в изработването на ясна търговска рамка във взаимоотношенията между САЩ и Китай, които през последните години, по време на управлението на Доналд Тръмп, бяха всичко друго, но не и предвидими.

Първите чипове в света са били предназначени за ядрените ракети, но през XXI век със сигурност няма да е добра идея те да се превърнат в една от причините за избухването на нова Студена война, пише още изданието. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg