Учени от канадския McGill University и Eindhoven University of Technology са направили успешен тест за използване на желязо на прах като гориво, съобщава Interesting Engenering.

Изследователите са използвали параболични полети и сондиращи ракети, за да проверят дали пламъците могат да прескачат от един източник на гориво на друг - явление, което е сравнително рядко на Земята.

Като цяло изследванията на двата екипа са чисто физични - те искат да научат повече за дискретното горене, при което пламъците не горят непрекъснато, а прескачат от един източник на гориво на друг. Един от редките примери на Земята са горските пожари, при които едно дърво изгаря напълно и огънят прескача към следващото дърво, когато температурата се повиши достатъчно.

Метанът е 80 пъти по-голям проблем от CO2, а светът изостава с решениетоОколо 30% от повишаването на температурите, на което светът става свидетел, се дължи на този газ


„Изгарянето на железен прах при експерименти със самолети с нулева гравитация и ракетни полети позволява на железните частици да се носят и да се запалват дискретно. Високоскоростните камери заснеха спектакъла и позволиха на изследователите да разберат по-добре явлението, в резултат на което бяха създадени компютърни модели, които показаха идеалните условия за изгаряне на подобен тип гориво на Земята“, се казва в прессъобщение на проекта.

Дискретно изгаряне за устойчива енергия

Благодарение на новото знание, което дават изследванията в микрогравитация, става възможно да се изградят ефективни и практични пещи за изгаряне на желязо.

„Предимството на изгарянето на желязо се дължи на химията. По същество изгарянето на гориво е процес на преобразуване на материала чрез добавяне на кислородни атоми. затова при добавяне на два кислородни атома към гориво на въглеродна основа като дърва, въглища или нефт се получава парниковият газ въглероден двуокис. При желязото остатъчният продукт след изгарянето е железен оксид, по-известен като ръжда, и не се образува въглероден двуокис“, обясняват още учените, като акцентират: „Ръждясалото желязо може лесно да се събира и, тъй като не образува газ - при изгарянето не се отделят никакви вредни газове“.

Как ЕС допринася за по-малко емисии на парникови газовеДепутатите подкрепят предложения на ЕК за за ограничаване на газовете в атмосферата при производство или употреба


Желязната ръжда може дори да се преработи, за да се отстрани кислородът и да се превърне отново в желязо, като се използва водород. По този начин желязото може да се превърне в безкрайно рециклируемо хранилище на енергия.

Демонстрационна инсталация вече работи в Будел, близо до Айндховен, Нидерландия. Този тестов генератор може да произвежда 1 MW пара в устройство, което стои в склад. В по-големи мащаби подобна желязна електроцентрала би могла да произвежда много повече енергия.

Затова и множество стартиращи предприятия вече се разработват системи с това безвъглеродно гориво, за да захранват фабрики и промишлени процеси.

От Космоса до Земята и след това до Луната

Докато космическите агенции се подготвят за изграждането на устойчиви лунни аванпостове, осигуряването на енергия за астронавтите на Луната е само едно от предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени. И металното гориво може да бъде решение.

С помощта на слънчевата енергия от лунните минерали могат да се произвеждат не само алуминий и силиций на прах, но и водород и кислород от лунния лед.

Паркингът е електроцентрала и електроцентралата е паркинг Производството на зелена енергия е бъдещето и затова не е учудващо, че все повече страни търсят начини да го улеснят или наложат

След това водородът може да се използва за преобразуване на лунния прах, който е с високо съдържание на желязо и титан, за производство на вода и железен прах. Металните прахове и кислородът от водния лед могат да се използват като горива за ракети или наземни транспортни средства, а водата като вторичен продукт - дори като питейна, категорични са учените от двата университета.

Към този момент гореописаните процеси може да изглеждат като научна фантастика, но използването на желязото като източник на гориво на Земята се ражда като идея само преди десетилетие. Сега общността на учените, които изследват тази сфера, наброява стотици, разпръснати по целия свят. А възможностите, които може да отключи подобна технология, са неизброими.