Немрут е едно от най-изумителните места за посрещане на изгрева. Впрочем залезът също е впечатляващ от 2134 м височина. Планината, включена в Списъка на световното културно наследство на UNESCO през 1987 г., винаги е била популярно място за хора от цял свят. До началото на ноември 222 000 туристи са посетили Немрут и мавзолея на цар Антиох I, увенчал един от най-високите върхове на планинската верига Източен Таурус в югоизточна Турция.

180-метровият церемониален път продължава да привлича хиляди любители на историята всеки месец, пише Daily Sabah. Храмът гробница (Hierotheseion) на Антиох I (69–34 г. пр. н. е.), който управлява Комаген, царство, основано на север от Сирия и Ефрат след разпадането на империята на Александър Велики, е едно от най-амбициозните конструкции от елинистическия период, отбелязва UNESCO. Синкретизмът на неговия пантеон и родословието на царете му - гръцко и персийско, е доказателство за симбиозата на културните традиции на Изтока и Запада.



Антиох I е представен като потомък на Дарий – по линия на баща му Митридат, и на Александър – чрез майка му Лаодика. Това легендарно потекло и генеалогични препратки свидетелстват за амбицията да бъде поставено началото на нова династия. Дизайнът и мащабът на хиеротезиона се комбинират, за да създадат несравним проект в древния свят. За изграждането на колосалните статуи и ортостати (стели) е използвана високо развита технология, непозната за този период. С диаметър 145 м и височина 50 надгробната могила от каменни късове е заобиколена с тераси от изток, запад и север. Пет гигантски седящи варовикови статуи на Антиох I и божества от гръцкия и персийския пантеон са обърнати съответно на запад и на изток. Те са оградени от чифт статуи на животни-пазители – лъв и орел – във всеки край. Главите на статуите са паднали на долното ниво, на което са издигнати два реда стели от пясъчник, монтирани на пиедестали с олтар пред всяка от тях. Единият ред е с релефни скулптури на персийските предци на Антиох, а другият – на неговите македонски предци. Надписи на гърба на стелите свидетелстват за генеалогичните връзки.

Царят неслучайно избира Немрут за място, където да издигне своя мавзолей – планината е била свещено място за поданиците му. Когато римляните завладяват царството, храмът е изоставен.

Мястото тъне в забрава до 1881 г., когато германският инженер Карл Сестер започва проучването на върха. Светлините на прожекторите обаче се насочват към Немрут едва през 1939 г., когато Фридрих Карл Дьорнер изследва обстойно района. Археологическите разкопки започват през 1953 г. под ръководството на Американската школа по ориенталски изследвания. През 2006 г. Близкоизточният технически университет (METU) в Анкара подготвя цялостен план за разкопки, консервация и реставрация, който все още се изпълнява.

Снимки: Unsplash