В събота, светът се събуди с новината, че един от бащите на технологичния свят такъв, какъвто го познаваме, е починал на 94-годишна възраст. Гордън Мур, съосновател на Intel и пионер в полупроводниковата индустрия, остава в историята със своя "Закон на Мур", който предвижда постоянно нарастване на компютърната мощ в продължение на десетилетия и се оказва истинско пророчество.

Мур създава Intel през 1968 г. и превръща процесорите Intel Inside в основа на повече от 80% от персоналните компютри в света по това време, но остава в историята и с една своя статия от 1965 г., в която посочва, че благодарение на технологичните подобрения броят на транзисторите в микрочиповете се е удвоявал всяка година, откакто няколко години по-рано са били изобретени интегралните схеми. И прави прогноза, че тази тенденция ще се запази.

Именно тази прогноза заляга в основата на "Закона на Мур" и в крайна сметка насочва както Intel, така и нейните конкурентни на пазара на чипове към агресивна научноизследователска и развойна дейност в сферата, което превръща оценката на Мур на практика в “самоизпълняващо се пророчество” - термин, който описва прогноза, директно или индиректно причиняваща собствената си реализация.

"Интегралните схеми ще доведат до такива чудеса като домашните компютри - или поне до появата на терминали, свързани с един централен компютър, под формата на автоматично управляващи се автомобили и преносимо комуникационно оборудване", пише Мур в своя статия две десетилетия преди революцията на персоналните компютри и повече от 40 години преди Apple да пусне iPhone.

Откакто Мур е направил своето “пророчество” чиповете стават все по-ефективни и по-евтини с експоненциална скорост, което заляга в основата на световния технологичен прогрес в продължение на половин век и позволява появата не само на персоналните компютри, но и на интернет и гигантите от Силициевата долина като Apple, Facebook и Google.

Пазарната капитализация на Intel удари историческо дъно Основната причина за това е забавянето на растежа в бизнеса с центрове за данни


"Хубаво е да си на правилното място в правилното време", казва Мур в свое интервю от 2005 г. "Имах голям късмет да попадна в полупроводниковата индустрия в нейния зародиш. И имах възможност да израстна от времето, когато не можехме да направим нито един силициев транзистор, до момента, в който поставихме 1,7 милиарда такива в един чип! Това беше феноменално пътуване."

Но въпреки че предсказва развитието на персоналните компютри още през 1965 г., Мур обяснява пред списание Forbes, че самият той не си е купил домашен компютър до края на 80-те години на миналия век.

Тези два факта говорят за една изключително интересна личност, обединяваща визионерството и консерватизма, което, разбира се, води до въпроса: “Кой всъщност е Гордън Мур?”.

От Fairchild до Intel

Роден в Сан Франциско през 1929 г., Мур произхожда от едно от най-старите англо-американски семейства в Калифорния. Неговият прадядо се заселва в Калифорния през 1847 г. Баща му е местен шериф в малкото градче Пескадеро в окръг Сан Матео, южно от Сан Франциско, но в крайна сметка се издига до главен заместник-шериф на окръга. Когато семейството се премества в Редууд Сити, Мур се запознава с химията и е запленен от нея. Главно от идеята да прави експлозиви.

В училище и в колежа той продължава да се интересува от химията, макар и не толкова от нейните експлозивни възможности. Първите две години от колежа прекарва в Държавния университет в Сан Хосе, а бакалавърската си степен завършва в Калифорнийския университет в Бъркли. След това през 1954 г. защитава докторска степен по физикохимия в Калифорнийския технологичен институт, след което (1956 г.) започва работа в лабораторията за полупроводници Shockley, където се запознава с бъдещия съосновател на Intel Робърт Нойс.

Три години по-късно Мур става част от т.нар. "предателска осмица", след като заедно със свои колеги напускат и стартират Fairchild Semiconductor. Мур бързо се утвърждава като един от основните технолози и мениджъри на Fairchild Semiconductor. Първоначално той разработва различни процеси на компанията, като изгражда и дифузионните ѝ пещи. След това той интегрира производствените концепции за създаване транзистори, като се спира на алуминия - все още предпочитан метал в силициевите устройства.

Intel: През следващите години чиповете ще са това, което сега е петролътНуждаем се от географски балансирана, устойчива верига за доставки, категоричен е изпълнителния директор на компанията
Междувременно Мур се издига от мениджър по инженерните въпроси до директор по научноизследователската и развойната дейност. През 1960 г. той, заедно със своя колега Робърт Нойс, е в основата на създаването на гладка повърхност от силициев диоксид, върху която ще бъде отпечатана първата интегрална схема през 1961 г.

През 1968 г. Мур и Нойс напускат и новосъздадената от тях компания, за да основат бизнес, наречен Intel - абревиатура от Integrated Electronics.

“Законът на Мур”

През 1965 г. Мур прогнозира, че броят на транзисторите, които се побират на дадена площ от силиций, ще се удвоява всяка година - прогноза, станала известна като “Закон на Мур”. По този начин, предполага той, всяка година ще се получава повече изчислителна мощност на една и съща цена, което ще направи електрониката по-евтина и по-добра. През 1975 г. той променя хипотезата си, като казва, че това ще се случва приблизително всеки две години - изумителна актуализация, която е валидна и до днес.

През последните години конкуренти на Intel като Nvidia започнаха да твърдят, че “Законът на Мур” вече не важи, тъй като подобренията в производството на чипове се забавят. Не така мисли обаче сегашният главен изпълнителен директор на компанията Пат Гелсинджър. По думите му той все още е в сила и продължава да заляга в основата на стратегията на водещия производител на чипове.