Докога ще продължава хаосът в международния туризъм?

2124
Докога ще продължава хаосът в международния туризъм?

© Pixabay

Том Мейпълс прекарва пет дни и му се налага да похарчи близо 7000 долара, за да се прибере в Лондон от Танзания през май тази година.

Повечето африкански държави са в т. нар. "червен списък", изготвян от британското правителство, което означава, че всеки, който пристига от там, трябва да се подложи на 10-дневна карантина в доста скъп хотел в близост до летището.

За да избегне този сценарй, Мейпълс решава, че преди да се прибере в Лондон, ще отиде до Ню Йорк, където ще прекара известно време при приятели и чак след това ще лети до Великобритания. Оказва се обаче, че няма време да хване директния полет и се налага да лети през Германия, където обаче отново е спрян на летището, защото полетите до САЩ са разрешени от Танзания, но не и от Европа.

Така британецът разбира, че няма друг изход, освен да се върне в родината си и да прекара необходимите дни под карантина. Само че отново е изправен пред проблеми - налага се да плати сметката за карантинния си хотел в размер на 2400 долара предварително.

Той вече е достигнал максималния лимит на кредитната си карта и иска заем от приятели. Цялото това приключение води до пълното му емоционално изтощение, разказва пътешественикът пред The Economist.


А той далеч не е единственият, който преминава през подобни перипетии. Ограниченията и превантивните мерки, наложени от правителствата по света, в усилията им да овладеят разпространението на коронавируса, превърнаха трансграничното пътуване в изключително сложен процес.

Във Великобритания, например, е въведена система, която на теория трябва да регулира рестрикциите за отделните държави в съответствия с набор от обективни критерии. На практика обаче тези критерии са силно субективни, непредвидими и постоянно променящи се. Туристическата индустрия и избирателите вече настояват за повече яснота и постепенно отваряне на границите, а премиерът Борис Джонсън обеща "балансиран подход", без обаче да обясни какво точно има предвид.

В Съединените щати политиката по въпроса с пътуванията също е доста объркваща. Администрацията в Белия дом не успя да изработи ясна система, която да е съобразена с нивата на ваксинация и броя на заразените в останалите държави по света. Правилата и ограниченията за пътуващите навсякъде са различни, а това задушава туризма и създава истински хаос за бизнеса.

Това означава, че дългите пътешествия ще останат на практика недостъпни и много сложни за дълъг период от време, пише изданието. Новите огнища на заразата едва ли ще затихнат скоро, а правителствата не изглеждат способни да координират по-добре своите политики.

Пътниците трябва собственоръчно да проверяват изискванията във всички дестинации, през които преминават и пак не е сигурно дали няма да срещнат непредвидени пречки.

Още повече, че в отделните региони подходът към овладяването на пандемията е коренно различен. Източна Азия, Австралия и Тихоокеанският регион на практика са в положение на локдаун. В Африка пък повечето държави са почти изцяло отворени за посещение. Америка и Европа са някъде по средата, като налагат известни ограничения и изискват тестове и документи за ваксинация, но пътуванията все пак са разрешени.

Австралия ще използва армията, за да прилага мерките по локдауна в СидниСтотици военни бяха изпратени в Сидни. Те ще преминат обучение през уикенда и ще започнат да патрулират от понеделник

Австралия е един от примерите за най-строги ограничения. В страната не могат да пристигат по повече от 3000 души на седмица. Едва 18% от населението е ваксинирано, а правителството разчита на възможно най-простите мерки за ограничаване на заразата - карантината на всички пристигащи в специално обособени от държавата обекти. 80% от австралийците подкрепят тези мерки и смятат, че границите трябва да останат затворени, докато пандемията не бъде овладяна в глобален мащаб.

Другият подход, който прилагат много от правителствата на бедните държави, е да убеждават гражданите да се ваксинират и да се научат да "живеят с вируса". През юни тази година само 13% от страните в Европа бяха затворени за международни посещения, в сравнение със 70% в  азиатско-тихоокеанския регион, по данни на Световната туристическа организация към ООН. Високото ниво на ваксинация прави това отваряне възможно.

Богатите държави търсят начини да отворят границите си, но в същото време да контролират рисковете. В Европейския съюз, например, започва да действа дигиталният здравен сертификат, с който хората могат да докажат, че са преминали през имунизационен цикъл, че имат актуален PCR тест или че са преболедували COVID-19.

Не навсякъде обаче политиките са уеднаквени, а някои от тях изглеждат безмислени. В САЩ, например, все още е трудно да се влезе от Германия или Австралия, но в същото време посещенията от Колумбия или Тайланд, където нивото на ваксинация е много по-ниско, са безпроблемни.

Мащабни протести в Европа срещу задължителната ваксинацияСтотици хиляди европейци протестираха срещу ограниченията, които все повече държави налагат за хора без ваксини

В най-тежко положение са бедните държави, които не могат да си позволят да затворят границите си, тъй като са силно зависими от туристическите постъпления. В същото време обаче достъпът до ваксини там е ограничен, а богатите страни налагат строги рестрикции за пристигащите от тези държави. Така пътешествията до тези дестинации се оскъпяват и остават недостъпни за повечето представители на средната класа.

Експертите, цитирани от The Economist, прогнозират, че международните пътувания едва ли ще се нормализират в близко бъдеще. Дори полетите да се върнат на 75% от активността си преди пандемията, при наличните ограничения и бюрократични изисквания, пътниците ще прекарват средно по 5.5 часа на летищата.

Това показва проучване на Международната асоциация за въздушен транспорт. За сравнение, преди пандемията чакането беше средно по 1.5 часа.

Международните пътешествие отново ще се превърнат в лукс, какъвто бяха в средата на 20-и век. Според някои наблюдатели, като редактора на туристическото издание Wanderlust Джордж Кипурос, това ще е донякъде позитивно, тъй като ще накара хората да ценят повече пътуванията и да им се наслаждават по-пълноценно.

За мнозинството от хората обаче ограничителните мерки означават по-малко свобода. А ефектите от рестрикциите не са еднозначни. Данните в повечето държави доказват това, за което епидемиолозите предупреждаваха още от началото на пандемията - няма директна връзка между ограничаването на пътуванията и спирането на инфекциите.

Тъй като вирусът се разпространява експоненциално, дали внесените случаи са 10, 100 или 1000, няма особено голямо значение, тъй като те обикновено създават големи огнища на зараза до няколко седмици. Или с други думи, ограниченията само забавят неизбежното.

На този етап от развитието на пандемията, желанието на правителствата да приложат балансиран подход по отношение на трансграничните пътувания е разбираемо. Ползите от рестрикциите, дори те да са диференцирани, обаче остават неясни, а щетите са видими.

Планирате ли почивка на Малдивите? Пригответе си пари за нов данъкМалдивите налагат нов данък

В САЩ едва 6% от работещите през 2020 г. бяха заети в туристическата индустрия, но секторът загуби около една трета от работните си места. В световен мащаб една от всеки пет позиции, свързани с туризма, беше закрита.

По данни на Световния съвет по туризма делът на международните пътувания в световния брутен вътрешен продукт е намалял от 10.4% през 2019 г. до 5.5% през 2020 г., или почти наполовина. От финансова гледна точка загубите се изчисляват на 4.5 трилиона долара. 

Според The Economist ситуацията в сектора едва ли ще се нормализира, преди делът на ваксинираните навсякъсе по света да достигне адекватни равнища. А това едва ли ще се случи преди 2024 г. и то в най-добрия случай.

През 1980 г. Съединените щати въвеждат забрана за влизане на хора от други държави, заразени със СПИН. Това ограничение е премахнато чак през 2010 г. Авиокомпаниите може да продължат да изискват документи за ваксинация срещу COVID-19 години наред. 

И докато изискването за имунизационен паспорт има някакъв смисъл, то налагането на ограничения за пътуване от определени държави или рестрикциите за трансграничните полети като цяло изглеждат напълно безмислени, пише The Economist.

А проблемът в дългосрочен план е, че тези регулации могат да продължат да действат повече, отколкото е необходимо и то не защото правителствата не могат да ги премахнат, а защото никой политик не би искал да рискува и да е първият, който ще ги отмени. 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg