Къде се намира най-дългият запазен римски път в Европа?

6663
Къде се намира най-дългият запазен римски път в Европа?

© Unsplash

Римската империя е най-мощната държавна структура в Европа в продължение на няколко столетия.

Римляните са оставили като наследство стотици паметници на културата, като Пантеона и Колизеума в Рим, акведуктите и баните, много от които са запазени до ден днешен в различни краища на Европа, включително и в България.

Но едно от нещата, създадени от римските инженери, което се използва стотици години след залеза на тяхната империя, е пътната мрежа.

Едва ли има човек, който не е чувал поговорката "Всички пътища водят към Рим". Древните римски пътища са "кръвоносната система", която свързва икономическите центрове на империята, както и нейните военни гарнизони.

Някои от тези пътни артерии са запазени до наши дни, но в повечето случаи става въпрос за отделни фрагменти, които са част от исторически паркове или са сравнително отдалечени от големите населени места.


За щастие, има и по-дълги запазени маршрути, които позволяват на съвременните пътешественици да преминат десекти километри върху древната настилка, положена от римляните. Най-дългият подобен път е Фос във Великобритания, който свързва днешните градове Екзитър в югозападната част на страната и Линкълн в североизточната. 

Името му (The Fosse Way) идва от латинската дума "fossa", която се превежда като "ров". През първите няколко десетилетия от римското управление на британските острови този път е служил като своеобразна граница между владенията на Рим и тези на британските племена от Желязната епоха.

Вероятно тя е представлявала защитен ров, по протежението на който се е простирал и черен път. След това пътят е разширен и оформен по модела на останалата част от римската пътна мрежа. 

Едно от малкото запазени документални свидетелства, които дават информация за технологията и начина на изграждане на римските пътища, са трудовете на древноримския автор и инженер Марк Витрувий Полион, който е рарботил през I век преди новата ера.

Пътищата се строяли на отделни "слоеве" с дебелина до един метър. Първият слой бил от варов разтвор или пясък, за да се образува твърда и плоска основа, върху която се редели големи камъни. Над тях се полагал чакъл (т. нар. от Витрувей "ядро") и накрая цялата структура се покривала с широки камъни, които образували настилката на пътя.

От всяка страна на пътищата били изкопани канавки, които служели за оттичане на водата. Ширината на римските пътища обикновено е около четири метра, но на някои ключови места достигала до 9 метра. Целта била да е възможно разминаването на две римски колесници.

Една от любопитните характеристики на римските пътно строителство е, че, за разлика от пътищата, използвани през Средновековието и дори през Ренесанса и по-новото време, те не следвали естествените водни маршрути и животинските пътеки, а се прокарвали директно през местноститите, които трябвало да се преминат.

Някои от тях са пресичали планински била, каньони, гори и други препятствия на естествения релеф. За постигането на тези сравнително прави линии били използвани най-различни технологии, включително и светлинна сигнализация между отделните точки по пътя. 

Инженерните рамки, заложени от Ветрувий, се спазвали в Рим и по-големите градски центрове, но в по-отдалечените провинции, като Британия, те не се прилагали универсално. Въпреки това голяма част от римската пътна мрежа успява да надживее самата империя, а големи части от нея са запазени до ден днешен.

Точно такъв е случаят с пътя от Екзитър до Линкълн. Той е дълъг 370 километра и преминава през десетки исторически дестинации. Отделни сегменти от него пресичат модерни пътни артерии и преминават през населени места, но в по-голямата си част пътят се намира в "оригиналния" си вид и може да се премине единствено пеша.

Сред историческите забележителности, които можете да посетите са катедралата в Екзитър, средновековните подземни пасажи в града, древните военни укрепления, римските бани в Бат, амфитеатъра в Чиренчестър, катедралата в Лестър и др. 

По протежението на Фос от Ликълн до Съмърсет пътят се отклонява максимум на 10 километра от абсолютно правата линия.

Разкопките, извършени от археолозите от университета в Екзитър в последните няколко години, разкриват, че римската пътна мрежа вероятно се е простирала много по-навътре в югозападните части на Острова, отколкото се предполагаше до момента.

В продължение на 2000 години тези пътни артерии са формирали географското и административното деление не само във Великобритания, но и в останалите части на древната Римска империя много след нейното падение.

В България също има мрежа от добре запазени римски пътища. Всъщност, до ден днешен основните пътни артерии на Балканския полуостров следват тези маршрути.

Пътят от Белград до Истанбул, например, се движи по трасето на римския път Виа Милитарис (Военният път), който преминава през Ниш, София, Пловдив и Одрин.

Виа Егнатия пък свързва пристанищния град Драч в днешна Албания с Истанбул и минава по крайбрежието на Егейско и Мраморно море. В Древността той е свързвал Рим с източните провинции на империята в Мала Азия.

Виа Понтика пък се движи по Черноморското крайбрежие, а Виа Траяна (Траяновият път) свързва днешния Пловдив с Дунавската равнина през днешния Троянски проход.

Това са само част от древните пътища на римляните, прокарани през всички кътчета на Стария континент. Някои от тях отдавна са разрушени, други са се превърнали в части от модерната пътна мрежа, а други са "превзети" обратно от природата и са потънали в горските дебри.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg