Река Дунав е втората най-дълга река в Европа след Волга.

Освен това тя оглавява световната класация на реките, преминаващи през територията на най-много държави.

Още от античността Дунав играе важна историческа роля и e била използвана от много държави и империи както за тяхна естествена граница, така и като важен воден път.

Реката, преминаваща през териториите на най-много държави

В света няма друга река, която да пресича повече държавни граници от Дунав. С дължина от 2 852 километраq тя преминава през териториите на цели 10 държави - Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.

Водосборният ѝ басейн пък се простира на териториите на още 9 държави - Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово, като заема площ от 817 000 квадратни километра.

Най-голямата част от коритото на р. Дунав се намира в Румъния - около 30%. Реката служи и като естествена водна граница между България и Румъния, заемайки 470 километра от общо 609-километровата граница между двете държави.

На места дълбочината на р. Дунав достига до 30 метра, като най-пълноводна е през месеците май и юни.

Какво означава името на Дунав?

На повечето съвременни езици наименованието на р. Дунав звучи идентично - Donau на немски, Duna на унгарски, Dunav на хърватски, Dunărea на румънски, Дунав на сръбски и български и Дунай на украински.

Предполага се, че латинското име Danubius произлиза от местния падеж на праиндоевропейската дума dānu, която означава „река“. Предполага се, че името на иранската Танаис (старото име на река Дон) има същия произход, както и други европейски реки, като Донец, Днепър, Днестър, Дау и английската Дон.

Откъде извира река Дунав?

Иворът на река Дунав се намира в планината Шварцвалд в Германия. Всъщност, в самото начало извират две реки - Бригах и Брег, чийто течения се сливат в близост до градчето Донауешинген и оттам нататък реката започва да се нарича Дунав.

Има и друга теория, според която втората най-дълга река в Европа води началото си от карстов извор в един от замъците край Донауешинген, който е каптиран през XVIII век и водата му е отведена през тръбопровод под земята на замъка.

Река Дунав и европейската история

Поречието на реката се превръща в люлка на едни от първите цивилизации на континента. Първите писмени извори за нея пък датират от 5 век преди Новата ера. Тогава древногръцкият историк пише, че Истър (както е старото име на р. Дунав) "започва в земята на келтите край град Пирен и пресича Европа по средата".

В разцвета на Римската империя р. Дунав служи като естествена граница, разделяща земите на римляните от тези на варварските племена на север и на изток. По бреговете ѝ са построени много крепости, които са използвани като защитни укрепления от римските легиони.

Река Дунав преминава през четири съвременни европейски столици - Виена, Братислава, Будапеща и Белград, като три от тях са основани като градове именно от римляните. Това са античният Виндобона (Виена), Акуинцум (старата част на Буда в Будапеща) и Сингидунум (днешният Белград). Братислава не е развита като град в римската епоха, но на мястото на селището е имало защитен военен лагер.

През XVIII век Дунав се превръща във важна търговска връзка, а австрийската императрица Мария Терезия е първият държавник, който въвежда регулации за корабоплаването по реката.

Туризмът по река Дунав

По течението на реката са разположени стотици туристически дестинации, както и маршрути за пешеходен, велосипеден и круизен туризъм. Някои от тези туристически маршрути тръгват от изворите на реката и стигат чак до нейната делта, където Дунав се влива в Черно море.

Сред най-популярните са велосипедната пътека, която започва близо до изворите на реката край Донауешинген и стига до Черно море. Тя е разделена на четири основни секции - от изворите на реката до град Пасау (559 км), от Пасау до Виена (340 километра), от Виена до Будапеща (306 километра) и от Будапеща до Черно море (1 670 км).

Той следва древния римски път по дължината на дунавския лимес, който е свързвал станциите и крепостите до делтата на реката.

Т. нар. Пътека на султаните пък е пешеходен маршрут, който свързва австрийската столица Виена и град Смедерево в Сърбия.

Маршрутът на императорите и кралете пък преминава през Регенсбург, Пасау, Линц, Виена и Будапеща. На него са разположени редица исторически забележителности, свързани с европейската история и култура.

По Дунав може да се пътува също и с кораб, с влак или с автомобил, тъй като инфраструктурата е добре развита почти по цялото ѝ течение.

Около реката са разположени и множество природни и национални паркове, в които могат да си видят представители на характерната за съответния регион флора и фауна.

Проломът на Железни врата

Проломът Железни врата е най-голямата клисура в Европа. Той се намира на границата между Сърбия и Румъния и отвежда водите на река Дунав във Влашката низина.

На това място, в продължение на 109 км, Дунав лъкатуши в планинската клисура, като на редица места речното дъно е осеяно с подводни скали. От страната на Сърбия се намира националният парк Джердап, а в Румъния е разположен природният парк Железни врата.

В миналото клисурата е смятана за най-опасното място за корабоплаването по реката, което не е можело да се премине без запознат с местността водач. В края на XIX век е построен обходният Сипски плавателен канал край сръбското село Сип, който значително улеснява водния транспорт по реката.

Дунав в България

Българската част на реката също може да се похвали с множество интересни места за посещение. Сред тях са средновековната крепост Баба Вида във Видин, Аспаруховият вал между гр. Лом и гр. Козлодуй, античният град Рациария край с. Арчар, корабът Радецки, с който Христо Ботев пресича реката със своята чета, Св. Стефан край Никопол, Никополската крепост и др.

Всяка година се провежда и велосипедният маратон Дунав Ултра, който в продължение на 682 километра следва течението на реката и преминава както през най-известните, така и през някои не чак толкова популярни, но интересни забележителности и дестинации.

В България е разположен резервата Сребърна, който е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В него се срещат 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни, 24 вида риби, но най-популярното му "богатство" са птиците.

221 вида пернати гнездят в резервата Сребърна, като сред тях има и редки видове, като розов пеликан, блестящ ибис, голяма бяла чапла и др.



И още няколко любопитни факта за Дунав, които вероятно не знаете:

Романът на Жул Верн "Дунавският лодкар", написан през 1908 г., разказва за историята на рибаря Серж Ладко. Според легендата прототипът на този герой е българинът Стефан Ладков, а действието се развива по време на Априлското въстание през 1876 г.

Във фантастичния сериал Стар Трек има клас малки космически кораби, наречени „Дунав". Те са използвани от Звездния флот на Федерацията.

Река Дунав е част и от древногръцката митология, където се споменава с името Истър. Тя е сред 25-те големи реки, синове на титана Океан и морската богиня Тетида.

През март 1942 Дунав прелива от коритото си при град Видин заради образувалия се ледоход по течението на реката. Голяма част от града е потопена, а населението е евакуирано. Катастрофата е толкова голяма, че се лансират идеи за преместването на града на друго място. Местната общественост обаче настоява Видин да остане там, където е бил винаги и така плановете за преместване са изоставени.

По време на Втората световна война стотици германски военни кораби, които са били разположени по бреговете на реката, са потопени от германската армия, за да не попаднат в ръцете на СССР и съюзниците. Днес техните останки могат да се видят, когато нивото на реката падне достатъчно ниско през летните месеци.