Круизните кораби спряха да плават. Какво ще се случи с тях?

6505
Круизните кораби спряха да плават. Какво ще се случи с тях?

© Pixabay

Преди няколко седмици стотици хора се наредиха на брега на река Клайд в Глазгоу, за да наблюдават преминаването на един малък, но много луксозен круизен кораб, през самия център на града.

Капитанът на Azamara Journey наду корабната свирка, за да поздрави публиката, но този път на борда нямаше празненства и балове. Единствените, които помаха на жителите на Глазгоу, бяха 30-ината членове на екипажа.

Azamara Journey е един от около 400-те круизни кораба в света, които станаха неизползваеми след изубхването на пандемията от COVID-19.

От месец март насам само няколко от тях имаха възможност да излязат от пристанищата, като това беше или за много кратки обиколки с ограничен кръг от пасажери, или за да откарат членовете на екипажите си по техните родни места.


Останалите са закотвени за дълъг период от време, като в обозримо бъдеще не се вижда възможност да излязат в открито море. В Съединените щати представителите на индустрията се договориха да не възобновяват плаванията поне до средата на месец септември.

Големият проблем за круизните компании обаче не е само в натрупващите се загуби, а в потенциалното унищожаване на най-скъпите им активи - корабите. Механичните повреди в резултат на стоенето на кейовете, рисковете от бури и урагани, както и от криминални посегателства - всичко това е част от сложен пъзел, пред който индустрията не се е изправяла никога досега.

Щетите ще бъдат колосални. В последния финансов отчет на Carnival Corp. - най-голямата круизна компания в света, се посочва, че разходите, свързани с обслужването на корабите и администрацията, по време на неактивния период възлизат на 250 милиона долара месечно.

Както и при самолетите, първият и основен проблем, свързан с неизползваните кораби, е намирането на място, където да акостират. В авиационния сектор в момента има около 16 000 самолета, които стоят по хангарите в различни части на света.

Целта е да се намерят места, където машините да бъдат защитени от влагата и ръждата. Същото важи и за корабите - те трябва да акостират на места, където да бъдат защитени от морските стихии. 

Но на обичайните пристанища, където тези огромни пътнически лайнери обикновено акостират, няма достатъчно място. Това са огромни плавателни съдове, които побират близо 9000 пасажери и екипаж.

Точно това е и причината, поради която Azamara Journey се прибра в Глазгоу по-рано този месец - да акостира в едно от товарните пристанища на града.

Колоритната история на най-стария круизен кораб в светаНай-старият круизен кораб, който все още оперира, може да се оттегли от активна служба тази година

Не всички круизни кораби обаче имат този късмет. Някои от тях са принудени просто да стоят на котва в близост до брега и от време навреме да се отбиват до най-близкото пристанище за гориво и провизии. 

По данни на сайта за проследяване на морския трафик Cruisemapper.com, през изминалата седмица е имало цял клъстър от кораби на компаниите Carnival Cruise Line, Royal Caribbean и Celebrity Cruises, оставени на котва в близост до Бахамските острови. 

Symphony of the Seas - най-големият круизен кораб в света, пък стои на котва край Доминиканската република.

Намирането на "паркомясто" обаче е само първата стъпка от процеса. За да се запази техническата изправност на плавателните съдове и да се избегнат последващи скъпи ремонти, те трябва периодично да излизат в открито море и да работят.

По тази причина съществуват два начина за съхранение - "топъл" и "студен". При т. нар. "топло съхранение" повечето системи продължават да функционират - резервоарите с баласт, турбините, скоростната кутия и електрониката.

Но при "студеното" всички те трябва да бъдат изключени, външните врати и прозорци се запечатват, въжетата се пренасят на сухо, както и повечето съоржения на палубата.

"Топлото" съхранение има някои предимства, защото корабът много бързо може да бъде въведен отново в експлоатация. За няколко седмици той може отново да превозва пасажери, след като бъде нает екипаж.

Но то изисква и доста повече поддръжка, както и минимален на брой персонал, който да обслужва "жизнените" процеси. При опасност от урагани и други природни бедствия, корабите трябва да могат да се движат и да напуснат пристанището, ако се наложи.

Сега, в условията на епидамията от COVID-19, те трябва и щателно да бъдат дезинфекцирани.

Освен това, според експертите, "топлото" съхранение е допустимо само за кратък период от време - до няколко месеца. 

За разлика от него, при "студеното" съхранение се оставят да работят само най-основните системи. На кораба остава само палубният екипаж, служителите в машинното отделения, пожарен екип и няколко от служителите, които поддържат стаите и помещенията. Рестартирането на плавателния съд обаче е много по-сложно и отнема повече време.

Затова то се счита за рентабилно, само когато се очаква корабът да не плава в продължение на няколко месеца.

Пилоти: Купувайте билети, както купувате тоалетна хартияАвиокомпаниите се надяват пътниците да им направят услуга. И тази услуга, според социалните медии, се състои в идеята да се запасяват със самолетни билети - така, както се запасяваха с тоалетна хартия

От Carinval обаче вече са предприели именно такава стратегия за някои от плавателните си съдове. Флотилията на Royal Caribbean също вече е в режим на "студено" съхранение.

Най-крайната мярка е акостирането и изключването на почти всички системи на кораба. В подобни случаи остава да работи само аварийният генератор и противопожарната уредба.

Но това води до много сериозни проблеми в дългосрочен план. ВиК системите на кораба, например, имат нужда от периодично пълнене и източване, защото в противен случай започват да ръждясват и да мухлясват. 

Освен това, когато корабът не плава, самият корпус започва да ръждясва по-бързо, а последващите ремонти изискват много работа и разглабяне на почти цялата инфраструктура. За един кораб това може да означава бавна и мъчителна смърт.

Затова някои компании предпочитат още сега да се отърват от по-старите си съдове, които няма да използват, продавайки ги за скрап. Оказва се, че когато един кораб бъде изваден от водата, той струва доста по-малко от общата сума на частите, от които е направен, пише още изданието.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg