Пет малко известни места на Витоша, които можете да посетите през уикенда

36876
Пет малко известни места на Витоша, които можете да посетите през уикенда

Десетилетия наред Витоша е едно от любимите места за разходка на софиянци и гостите на столицата. Сред най-популярните дестинации в планината са нейния най-висок връх Черни връх (2 290 метра надморска височина), местността Златните мостове, връх Камен дел, поляните около Бистрица и Железница, които предлагат чудесни условия за семеен пикник и др.

На Витоша обаче можете да откриете и доста по-слабо популярни забележителности, от които ще научите нещо ново, а в същото време ще се измъкнете от навалицата, която през уикенда е неизбежна в по-активно посещаваните части на планината.

Ето някои от местата, за които туристите не се сещат толкова често, макар че някои от тях също са любимо място за разходка на планинарите.


1. Заслон Синята стрела

Заслонът, известен като Синята стрела, се намира на югоизточния склон на Витоша, над с. Железница. Историята му започва още през 70-те години на миналия век - тогава на мястото, където днес е разположен заслона, е имало краварници.

Те обаче били любимо място за почивка на запаления планинар Стоян Тодоров с прякор Синята стрела. С времето той и още няколко планинари стават добри приятели с животновъдите и те им отстъпват част от постройката за временен подслон.

След 1989 година обаче краварниците са изоставени, а Стоян Тодоров решава на тяхно място да изгради малко бунгало, което да се ползва от туристите, изкачващи планината. Така построеният от него заслон става известен като Синята стрела.

Впоследствие, през 2007 година, Стоян Тодоров и още няколко негови съмишленици решават да постороят и още една къщичка, която е известна и като Новия заслон, така че на практика вече има два заслона, които носят името на Синята стрела.

До тях се стига по черен път от обръщалото на автобусите в с. Железница или по пътека от центъра на селото за около два часа. От заслона пък може да се изкачи Черни връх или по маркирана пътека да се продължи към с. Чуйпетлово от южната страна на планината.

Самият Стоян Тодоров, който е роден през 1925 година, все още е жив и здрав и често посещава любимите си места на Витоша.

2. Пещера Духлата

Пещера Духлата се намира  в югозападната част на Витоша и е считана за най-дългата пещера в България с дължина от 17.6 километра и дълбочина 53 метра. Името и произхожда от звука, който се чува при преминаването на вятъра през входа на пещерата.

Съставена е от многоетажна, лабиринтна система на 6 етажа, включваща мрежа от тунели, галерии, подземни езера и водопади.

В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които и 6 вида прилепи.

Въпреки, че Духлата е подробно проучена и картирана в продължение на няколко десетилетия се смята, че е възможно все още да съществуват неоткрити и неизследвани части от нея.

Важно е обаче уточнението, че пещерата не е облагородена за туристически цели, а посещенията задължително се осъществяват с професионални водачи, подходяща екипировка и добра подготовка. Тъй като в пещерата не веднъж са ставали инциденти с неподготвени туристи, входовете ѝ са заключени с метални решетки, а ключовете се пазят в кметството на близкото село Боснек и се дават само на правоспособни водачи.


В околностите на София: 40 манастира на 40 км разстояниеМнозина дори не предполагат, че районът около столицата предлага такова изобилие от свети места – на по-малко от 40 км разстояние могат да бъдат посетени повече от 40 действащи манастира


3. Извор Живата вода

Далеч по-достъпна забележителност в този район на планината е извора Живата вода. Той се намира на височина от 1 070 метра между селата Боснек и Чуйпетлово.

От с. Боснек до извора има маркирана пътека, като разстоянието се минава за около час и половина.

Карстовият извор е известен с това, че водата от него не тече постоянно. Във вътрешността на скалите, зад извора, се намира пещерно разширение, което е свързано с извора. Водата изтича от извора след като се напълни пещерното резервоарче, поради което тя тече "на тласъци".

Вместо чучур, има поставена глава на змей.

Изворът Живата вода се свързва с много легенди, като една от най-известните твърди, че водата спира, когато пред него застане грешен човек. Местните твърдят, че водата от извора лекува най-различни заболявания.

 

4. Кладнишки манастир Свети Николай Мирликийски

Кладнишкият манастир се намира на 29 километра от София. Той е разположен в красива местност в покрайнините на село Кладница край пътя за хижа Селимица. До него може да се стигне както пеша от селото, така и с автомобил по павирания път към хижа Селимица.

През Средновековието манастирът е бил част от религиозния комплекс, известен като Софийска мала Света гора. Възстановяването му започва през 1841 година.

На един от хълмовете, североизточно от манастира, е била разположена и средновековната Кладнишка крепост. Тя е била част от отбранителна система от укрепления, защитавали подстъпите на град Сердика. Днес обаче от руините ѝ не е останало почти нищо.

В близост до Кладнишкия манастир, на около километър по павирания път, се намира хижа Селимица. Там можете да похапнете, а ако сте любители на пикниците, поляните в местността Танчовица са идеалното място за семеен излет на открито. До тях се стига по черен път от паркинга на хижата за 15-20 минути.

За по-запалените планинари интерес представлява и маркираният маршрут от хижа Селимица до най-високия връх на Витоша - Черни връх. От него се разкриват панорамни гледки към Рила, Осогово и Конявската планина.

Денивелацията обаче е сериозна (около 1 300 метра), а преходът от хижа Селимица до Черни връх и обратно отнема между 6 и 8 часа, в зависимост от почивките, така че за целта трябва да тръгнете рано и да си предвидите цял ден.

5. Връх Черната скала

Връх Черната скала (1 868 метра надморска височина) се намира в северозападната част на Витоша, на границата на резервата Торфено бранище, който заема голяма част от Витошкото плато.

Въпреки че се намира сравнително близо до някои от популярните туристически дестинации на Витоша, Черната скала е един от най-трудно достъпните ѝ върхове. Изкачването му не отнема много време, но ще се хареса само на по-екстремно настроените планинари и в никакъв случай не е подходящо за малки деца.

До върха се стига от хижите Планинарска песен, Боерица и Борова гора за не повече от час. Трудната част от изкачването (а и на слизане) е пресичането на каменната река, която преминава под върха.

Камъните са големи и трудни за преминаване, а ако са мокри, стават и изключително хлъзгави. Препоръчително е преходът да се осъществява в група или от поне двама души, а не самостоятелно.

Гледката обаче си заслужава, защото от Черната скала се вижда цялото Витошко плато, заключено между Копитото, Камен Дел и Черни връх.

Точно под връх Черната скала се намира и изворът на река Струма.


 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Славчо
# 0
20:09 | 11 September 2020
Аз на Витоша не стъпвам, за да не се тръшна от Корона Вирус, както каза госпожа Фъндъкова. Мисля че въобще не трябваше да пуска хората по планината през лятото. Безотговорно е към децата на България по-точно на София. Не знам как е в България, но витоша си е бомба със закъснител. Концентрация но корона вируси зад всяко дърво, зад всяка морена. Не благодаря, оставм пред екрана с Нова.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg