Туристите все още не са се завърнали по плажовете и историческите дестинации в Египет, но инвестиционните мениджъри определено проявяват интерес към страната.

От май насам чуждестранните инвеститори са закупили египетски облигации на стойност над 10 млрд. долара, обръщайки негативната тенденция отпреди пандемията, пише The Economist.

Подобен ентусиазъм се наблюдава в целия арабски регион. Шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Оман и Бахрейн) са емитирали публичен и корпоративен дълг на обща стойност над 100 млрд. долара за първите десет месеца на годината.

Правителствата се опитват да привличат и местните купувачи, макар и не винаги успешно. В Тунис, например, централната банка отклони офертата на правителството за продажба на дългосрочни държавни ценни книжа.

Като цяло обаче арабските държави емитират дълг с рекордни темпове. Още преди избухването на пандемията от COVID-19 те бяха принудени да копенсират загубите от спада в цената на петрола и слабия икономически растеж.

Коронавирусът обаче задълбочи техните бюджетни дефицити и през 2021 г. съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт в много от тези държави ще достигне най-високите си равнища за последните две десетилетия, пише още изданието.

В периода от 2000 до 2016 г. средното съотношение на държавния дълг спрямо БВП в 11-те водещи петролни износители в региона на Близкия изток се движеше средно около 25%. Прогнозите на Международния валутен фонд показват, че догодина този дял ще достигне 47%.

Разбира се, това не винаги е повод за притеснения. В Саудитска Арабия съотношението дълг/БВП ще достигне 34% през 2021 г., в сравнение със 17% през 2017 г. В Кувейт и ОАЕ показателят също ще се удвои до нива между 37% и 38%.

И в трите държави обаче тези нива са напълно приемливи, защото разполагат със стабилни инвестиционни фондове. А и цената на финансирането е доста ниска - 35-годишните еврооблигации, емитирани от Саудитска Арабия през януари, носят доходност от под 4%.

В някои държави обаче ситуацията не е чак толкова розова. Дългът на Бахрейн се очаква да скочи до 131% от БВП догодина, в сравнение със средна стойност от 34% в периода от 2000 до 2016 г. Оман ще дължи 89% от БВП.

Тези две страни на практика са изолирани от възможността за дългово финасиране, а петролният пазар не им дава почти никакви надежди. Разрастващата се втора вълна на пандемията в Европа и САЩ увеличава натиска върху цените и вещае нов спад в търсенето на горива.

Светът ще излезе от кризата с коронавируса с огромни задълженияБезпрецедентната подкрепа от страна на централните банки отключи скок в емитирането на държавен дълг по цял свят, тъй като правителствата искат да финансират отпусканите помощи във връзка с коронавируса

Другият проблем за държавите от региона е, че пандемията "замрази" фода на фискалните реформи. Египет, например, успя да ограничи държавните субсидии и да въведе данък добавена стойност, след като получи финансиране от МВФ в размер на 12 млрд. долара през 2016 г.

Бюджетният дефицит на страната беше намален от 11% на 7% от БВП за последните четири години, а нивото на дълга беше на път да се понижи до под 80% от БВП през 2021 г.

Кризата, предизвикана от пандемията, обаче принуди страната да поиска нов заем от МВФ в размер на 5.2 милиарда долара. Актуалните прогнози показват, че дългът ще скочи отново до 91% от БВП догодина. Подобни ще са показателите и на Йордания и Тунис съответно с 89% и 86%.

Добрата новина е, че (поне засега) инвеститорите купуват с ентусиазъм египетските държавни облигации, тъй като предлагат атрактивна доходност. Тази по шестмесечните облигации, емитирани преди няколко седмици, достигна 13.5%. Ако не друго, авторитарният режим на Абдел Фатах ал-Сиси разсея опасенията за политическата нестабилност.

Лошото е, че тези заеми не повишават кой знае колко възвръщаемостта за арабските страни. Основната част от тях се насочват към изплащането на възнагражденията в публичния сектор и към осигуряването на държавни субсидии за определени сектори. Те не водят до реформи, а до увеличаване на бюрокрацията.

Освен това съвсем малка част от средствата се отделят за мерки, свързани с подкрепа за възстановяването от пандемията от COVID-19. В региона този тип стимули се равняват средно на около 2% от БВП в сравнение с 3% за останалите развиващите пазари. Една от причините за това е именно ограниченият фискален потенциал на местните правителства.

И докато тегленето на нови заеми "закърпва положението" в краткосрочен план, то генерира нови проблеми напред във времето. Египет вече отделя над 9% от брутния си вътрешен продукт за обслужване на дълга. Цените на петрола вероятно ще останат ниски и през следващата година, а възстановяването на туристическата индустрия ще бъде по-бавно от очакваното.

Натоварени с нови тежести по обслужването на новите си задължения, арабските държави ще изпитват все по-големи затруднения да подпомогнат задъхващите се икономики.