Днес е първият ден от посещението на българската правителствена делегация, водена от премиера Бойко Борисов, в Турция.

Програмата на двудневната визита е повече от динамична - само днес следобед, минути след кацането на летище „Есенбоа" в Анкара, министър-председателят Борисов ще трябва да бъде посрещнат с церемонии от президента Абдуллах Гюл, а малко по-късно и от колегата си Реджеп Таип Ердоган.

Освен протоколните разговори в президентството с Гюл, Борисов ще бъде и на "4 очи" с Ердоган в Министерския съвет. Само двамата премиери на съседни държави знаят темите на разговорите, предвидени да траят 45 минути в късния следобед.

Впрочем, точно толкова е и нароченото време за срещата на Борисов с Гюл, но тя няма да бъде между "два чифта очи". Предвидени са парламентарни разговори между делегациите на двете страни. Почти веднага след финала им започват паралелните срещи: вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще бъде приет от своя колега Бешир Аталай, а министърът на културата Вежди Рашидов - от Ертурул Гюнай.

По предварителна информация от правителствения пресцентър в българската делегация са включени и зам.-външният министър Марин Райков, и кметът на София Йорданка Фандъкова. Турският премиер Ердоган ще даде официална вечеря в чест на българския си колега Борисов. На втория ден програмата на официалната визита е в Истанбул, като там започва доста по-рано и е не по-малко натоварена.

Борисов и част от българската делегация ще бъдат приети от кмета на мегаполиса Кадир Топбаш, а малко по-късно ще гостуват и на валията Муамер Гюлер. Според предварителната програма в 14,30 ч. в Патриаршията започва срещата на правителствената делегация с Вселенския патриарх Вартоломей.

Час след това безценната "желязна" църква "Свети Стефан" ще отвори врати за групата, там са предвидени разговори с настоятелството на Фондацията на Православната църква на българската Екзархия". От забързаната програма на премиерската визита в Турция обаче има и огромна маса недоволни, и това са българските турци, изселили се с керваните на така наречената "Голяма екскурзия" през 1989 година и установили се трайно там, а по-късно сдобили се и с "двойно" гражданство.

Това съобщиха активисти на няколко неправителствени организации в южната съседка, обединяващи изселници както от България, така и заселници-мюсюлмани от Балканите. Предишни министър-председатели като Иван Костов през 1998 г. и Сергей Станишев през януари 2006 г. не пропуснаха да се срещнат с българските изселници, стигнаха до Бурса и не пропуснаха Истанбул, а сега Борисов не предвижда подобна проява, въпреки горещото желание на хората, коментираха по телефона турци с двойно гражданство. Те намекнаха, че се чувстват пренебрегнати и припомниха, че и президентите Петър Стоянов и Георги Първанов не са си позволявали да ги подминат.

Сега обаче премиерът Борисов има далеч по амбициозни цели от това да се обременява емоционално с драмата на изселниците ни в Турция. Предстоят му твърде важни разговори особено по време на срещата "на 4 очи" с колегата Ердоган. Освен това не трябва да се забравя и обстоятелството, че през последните близо 2 години на турския министър-председател му се случи неколкократно да се натъкне на не особено добронамереното комшийско отношение.

Когато в края на март 2008 г. Ердоган пристигна на официално посещение в държавата, управлявана от прословутата тройна коалиция /в която пък "носеща колона" беше "бащицата" на бг турците Ахмед Доган/, той се сблъска с непредвидената гарнитура на протоколните церемонии по посрещането му в София. Припомняне, че визитата на турския премиер остави трайна следа с прекратения от полицията митинг на депутати и активисти на "Атака".

Тогава лидерът на партията Волен Сидеров заяви, че целта на проявата е граждански протест с искане "Турция да плати десетте милиарда долара, които дължи на България за заграбените имоти на тракийските българи през 1913 г.". По-късно Станишев се извини на Ердоган за поведението на "Атака" и заяви, че двете страни трябва да решават въпроса с компенсациите на тракийските бежанци последователно и да намерят балансирано решение, което да е взаимно изгодно.

Няма и месец пък сега след изцепката на безпортфейлния министър Божидар Димитров, който взе, че обвърза присъединяването на Турция към ЕС именно с тези обезщетения и дори огласи, че изплащането им е нашето условие, иначе подкрепа няма. Междувремено новото ни правителство беше на път аха да спретне референдум за "Хаберлер"-а по БНТ и добре, че се отметна.

Но това явно разстрои комшийския премиер и той грабна телефона да се чуе с колегата в София, пък да му скръцне със зъби... Остана висящ въпросът защо именно Ердоган се притесни за новините на турски по българската държавна тв и в коя си битност направи това. Както, впрочем, не е ясно намерението му дали поне той, за разлика от предшествениците си, ще се разбърза най-сетне, след 85 години протакане, да задвижи механизма за решаване не само на имуществените проблеми на бежанците от Източна Тракия, но и за имотите на Българската православна църква и болницата в Истанбул. И дали ще спре да ръчка и да вдъхновява претенции за имущества, натрупали прах от имперската епоха. Такива изскочиха тутакси след /впоследствие наказаните с "последно предупреждение" Божидар-димитрови слова/ и оценката им удари небето с цифрата 200 милиарда.

Със сигурност Борисов и Ердоган ще си говорят за нещата от живота край Босфора и в полите на Витоша в онези фундаментални 45 минути само двамата. Докато се гледат в очите, ще трябва да се споразумеят за лелеяното ускоряване и подготовката на поредната среща на смесената българо-турска комисия, създадена именно, за да реши висящите в двустранните отношения въпроси. А тази комисия има твърде много работа за отработване.

Дали тя ще заработи интензивно, зависи от упорството на Борисов /каквото не му е чуждо/ да постави ребром въпроса и от съгласието на Ердоган /което не може да се предскаже/. И със сигурност в ужасно кратките 45 минути двамата ще трябва да намерят общ език и за ситуацията на Балканите /Западните/, и за визията им за Иран и Афганистан, и за "Набуко", както и непременно за руската лапа върху интересите на България и Турция по газовия им път.

Да не забравяме и факта, че може би за пръв път Турция е зависима от "малката" България - всяко рамо и всеки глас от страните-членки на ЕС са от изключително значение за голямата южна държава, просната на два континента и зациклила по предприсъединителната си пътека. Ами нали като си на зор, викаш комшията да помага... Ако Борисов не постигне сериозни договорености с турския си колега, той може да се окаже първият български премиер, показал другото лице на комшийската трансгранична любов, по нищо не доближаваща се до "Брак с чужденец", най-малко пък до "Перла" или до "Незабравима".

Пък и на всички е ясно, че сериалът "България-Турция" е повече "Дързост и красота", отколкото "Листопад". Но това са шеги и закачки... Дали няма да бъде прекален изводът, че онзиденшната визита в Германия не беше чак толкова страстно следена от средностатистическия българин, отколкото тази в Турция се очертава да бъде под лупата на целокупния етнически шарен букет, населяващ родината. Нали като купуваш къща, гледаш комшията да е честен и свестен...

Източник: БГНЕС