Четири въпроса, за да разберем по-добре гръцката криза

1969
Четири въпроса, за да разберем по-добре гръцката криза

Гърция бе първата страна, която потъна в кризата на суверенния дълг. Как се стигна до тази ситуация, какви ще бъдат последствията за банките кредитори, ЕЦБ и европейските данъкоплатци, кои са най-изложените на риска от заразяване страни- нека отговорим на тези въпроси:

Как Гърция стигна дотук?

Гръцката дългова криза беше предвидима. Но няколко последователни правителства систематично си затваряха очите. Страната, която бе сред тези с най-висок икономически ръст в ЕС между 2000 - годината непосредствено преди въвеждането на единната валута, и 2007- годината на избухване на кризата, бе първата, която напълно потъна в нея. Средното годишно нарастване на БВП с 4.2% между 2000 г. и 2007 г. спомогна да се скрие структурният дефицит на Атина.

Социалният модел, приет от Гърция след падането на диктатурата на полковниците през 1974 г., се основава на щедри публични разходи и поддържане на огромен публичен сектор. Той представляваше приблизително 40% от БВП и Гърция имаше 800 000 държавни служители при работещото население от 5 млн. души.

От 1993 г. съотношението на публичния дълг към БВП постоянно надвишава 100%. Годините на икономически бум до 2007- а не помогнаха да се намали публичния дълг и най-вече не попречиха на сивата икономика да продължи да процъфтява, особено в сферата на услугите и туризма. Смята се, че около 20-30% от БВП на страната са в сивата икономика.

А който казва „сива икономика", има предвид и „корупция". Феноменът е дълбоко вкоренен в гръцкия икономически живот. Transparency International оценява, че щедро раздаваните подкупи в Гърция са достигали близо 88 млн. евро през 2009 г.

Укриването на данъци е другата последица. Епидемичното явление се изразява в 10-15 млн. евро на година, които не влизат в бюджета, по оценка на бившия финансов министър на Гърция Георгиос Папаконстантину.

Глобалната икономическа криза, която се задълбочи през 2009 г., внезапно смени посоката в туризма и корабоплаването, две основни области на бизнеса на Гърция. Въпреки това консервативното правителство, което бе на власт през това време, на не подкрепи необходимостта за по-голяма фискална дисциплина и предпочете да маскира публичните сметки. В действителност от 2000 година нататък , Гърция продължаваше да нарушава Европейския пакт за финансова стабилност.

Измамата излиза на бял свят в един ноемврийски ден на 2009 г., когато новото социалистическо правителство удвоява оценката на бюджетния дефицит до 12.7% от БВП.

Какви са предизвикателствата за банките кредитори?

Френските и германски банки ще бъдат първите засегнати от преструктурирането на гръцкия дълг, но това ще остане управляемо според тях. Ако за европейските банки отново настъпва трудни времена на фондовите пазари, това е защото са най-големите кредитори на Гърция. Техните експозиции в страната се повишиха в края на 2010 г. на 162 млрд. евро, според Банката за международни разплащания. От тази сума, държавният дълг е 52 млрд., като делът на френските и немски банки е съответно 15 и 22 млрд.

Тази ситуация доведе до предупреждението от страна на рейтинговата агенция Moody's за възможно понижение на оценките на френските банки заради експозициите в гръцки дълг и евентуалното му преструктуриране. Намаляването на оценката ще им струва няколко базисни точни за рефинансиране, но засега те не се нуждаят от такова.

Колкото до германските банки и техните чуждестранни филиали, ангажиментите им по отношение на на гръцки длъжници, достигнаха 25.5 млрд. евро през март 2011 г., според последните данни на Bundesbank. По-голямата част от задълженията касаят публичния сектор (18.3 млрд. евро). Публичната KfW държи 8.4 млрд. евро в гръцки кредити, останалата част е разпределя и 3.3 млрд. евро са били прехвърлени от WestLB и Hypo Real Estate в "лоши банки" .

В най-лошия случай повечето банки смятат за практически управляемо намаление с 30% от дълга на Гърция.

Какви са финансовите рискове за Европейската централна банка?

В най-лошия сценарий- този за фалит на Гърция, ЕЦБ ще регистрира десетки милиарди евро за губи. Тя може да се справи. В случай на фалит на Гърция, не са толкова съществени експозициите на ЕЦБ, колкото тези на 17-те централни банки от еврозоната. Историята го доказа: след фалита на Lehman Brothers, пет финансови институции се оказаха в нарушение по отношение на Евросистемата и загубите им бяха поделени между всички национални централни банки, в съответствие с техния акционерен капитал в ЕЦБ.

По изчисления на JP Morgan с 81 млрд. евро капитал и резерви, Евросистемата има капацитет да се справи и с 50% опростяване на гръцкия дълг. В този най-неблагоприятен сценарий загубите й ще възлязат на 35 млрд. евро. При по-малко от 30% опростяване на дълга- загуби няма да има.

Ако преструктурирането на гръцкия дълг доведе до загуби, вероятно ще бъде необходима рекапитализация на ЕЦБ. На финала- сметката ще нъде платена от европейските данъкоплатци.

Какви са заплахите от заразяване по подразбиране?

Ако разсрочването на гръцкия дълг е толкова проблематично, причината е в рисковете от бързи и драматични последствия. От седмици ЕЦБ и много европейски политици предупреждават за „ефекта Lehman Brothers", ако гръцката криза се задълбочи.

Точно както американската банкова система се срина след фалита на Lerhman през 2008 г., предизвиквайки постепенно ликвидна криза по целия свят, така и фалитът на Гърция ще предизвика криза на доверието в еврозоната, чиито мащаби никой не може да прогнозира.

Оценката за фалит на Гърция от агенциите за кредитен рейтинг ще има за последица, на първо място, лишаването на банките от финансиране на ЕЦБ, която вече няма да приема преструктурираните облигации като обезпечение за кредити.

Това ще доведе до фалит на много гръцки банки. Поставянето на трите най-големи френски банки под наблюдение от страна на Moody в сряда създаде известна представа за загубите, които европейските банки могат да претърпят.

Гръцкият фалит може да предизвика паника и по отношение на останалите силно задлъжнели страни- Португалия, Ирландия, Италия, Белгия, което води до нови понижения на рейтинга от агенциите и опасна низходяща спирала.

И накрая, гръцкият фалит може да доведе до плащане на застраховката срещу кредитен риск на страната, което ще застраши емитентите на такива продукти, основно- банките.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg