Дясноцентристката коалиция „ХДО и партньори", изградена на основата на партията Хърватско демократическо обединение (ХДО), спечели проведените в неделя предсрочни парламентарни избори в страната. Въпреки това тя няма да може да управлява самостоятелно.

Лидерът на партията Андрей Пленкович съобщи победата на оглавяваната от него дясноцентристка коалиция и обяви: „Още от утре започваме преговори с потенциалните партньори в коалицията". Изявлението от предизборния му щаб бе излъчено пряко по хърватската телевизия HRT.

"Убеден съм, че имаме привилегията да сформираме стабилно правителство", подчерта той. По данни на Държавната избирателна комисия след обработката на над 90% от бюлетините, коалицията на консерваторите има 61 мандата в 151- местния парламент, а основните им съперници - "Народната коалиция" на социалдемократите в Хърватия (СДП) с лидер Зоран Миланович - 54.

Гражданското движение МОСТ с лидер Божо Петров получава 12 мандата. По предварителни данни участието в изборите е 52.26%. Независимо от факта, че са обработени 92% от гласовете, а резултатите се смятат за предварителни, стана ясно, че основните противници на ХДС - социалдемократите, няма да бъдат в състояние да стопят разликата и да се изравнят с лидерите.

В 151-членния парламент "Народната коалиция" на социалдемократите в Хърватия, която е изградена около Социалдемократическата партия (СДП), водена от бившия премиер Зоран Миланович, ще има 54 мандата. Миланович също излезе с изявление, в което каза, че изборният ден "не е щастлив за Хърватия, която се нуждае от стабилно правителство".

Той призова да се изчакат окончателните резултати и да се има предвид, че изборите този път са с 10% по-ниско участие, отколкото през миналия ноември, съобщава БГНЕС. Миланович каза още, че "Хърватия през последните осем месеца имаше несигурно и разрушително правителство".

"Народната коалиция” направи всичко, за да се промени тази ситуация, но това не беше достатъчно", призна той. В изборите участваха 1456 кандидати, представляващи 174 партии и три независими списъка. Основните съперници, както предричаха анализаторите, бяха „Народната коалиция“, водена от бившия премиер Зоран Миланович, който беше на власт в продължение на четири години до миналия ноември, и дясноцентристкият алианс, който получи през юни удар заради скандал с конфликт на интереси.

Избирателите видяха в лицето на новия лидер на ХДО нови възможности. Все пак ХДО не получи мнозинството от 75 места, необходимо за сформиране на самостоятелно правителство, и влезе в коалиция с друга партия. Това коалиционно правителство не се задържа и шест месеца.

Ако в предишните избори основните конкуренти се фокусираха върху икономиката, обещавайки да се постигне растеж на заетостта, доходите и намаляване на данъците, то в хода на тази предизборна кампания, въпреки че обявиха икономиката за свой приоритет, бе разиграна най-вече националистическата карта и не бяха забравени историческите оплаквания на фона на обтегнатите отношения с Сърбия.

Така че Пленкович обеща политиката на ХДО след изборите "да се фокусира върху факта, че Хърватия решава проблемите от времето на нападението върху нейната територия."ХДО е партия, която ясно да се грижи за интересите на хърватски граждани и ветерани от войната (войните в бивша Югославия)”, подчерта той.

В предизборната реторика Сърбия постоянно е сочена като агресор. Лидерът на МОСТ Божо Петров заяви, че вижда вероятността от образуването на широка коалиция между двете големи партии, обаче социалдемократът Миланович изключи възможността за коалиция с ХДО. Той каза, че "не може да си го представи".

Вече, дори и само от предварителните резултати от преброяването на гласовете, е очевидно, че никой от участниците в изборите няма да бъде в състояние да получи абсолютно мнозинство в парламента и новият кабинет отново ще бъде коалиционен. За да влезе в парламента, политическа формация трябва да получи най-малко 5% от гласовете. За независимите кандидати не е предвидена бариера.

Според Държавната избирателна комисия на Хърватия, право на глас в тези избори имаха 3.8 милиона души, от които 59.4 хиляди души не са регистрирани като постоянни жители в страната. По принцип става дума за жителите на Босна и Херцеговина, където хърватите имат двойно гражданство, както и хърватската диаспора в други страни.

Общият брой на хърватското население е 4.253 милиона души. Общо 2456 бяха кандидатите, участвали в изборите, представляващи 174 партии и три независими списъка. Хърватският Собор - еднокамарен парламент, избиран за 4 години, се формира от 151 депутати, от които 140 са избрани от гражданите на Хърватия, трима са хървати от диаспората,още 8 влизат в парламента от партиите на националните малцинства.