Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се самоназначи за президент на Турския държавен инвестиционен фонд, разпускайки цялото досегашно ръководство, съобщава Bloomberg.

Освен че поема лично попечителството на фонда, Ердоган назначава за генерален мениджър Зафер Сонмез, който до този момент работеше за малайзиската държавна инвестиционна компания Khazanah Nasional Bhd и отговаряше за региона на Турция и Африка.

Турският финансов министър Бейрат Албайрак, който е и зет на държавния глава, също ще членува в управляващия борд.

Фондът беше създаден преди две години с идеята да структурира държавните активи в единен портфейл, който да носи печалба и в същото време да успокои финансовите пазари в страната. По това време те бяха в хаос заради опита за военен преврат срещу правителството.

От началото на съществуването си обаче инвестиционната компания така и не успя да постигне целите си, а стратегията й така и не беше ясно дефинирана.

Наскоро Реджеп Ердоган публично изрази недоволството си от управлението на фонда, което доведе и до разместванията в ръководството. Така суверенният инвестиционен фонд се превръща в поредната финансова институция в Турция, която попада под личния контрол на държавния глава.

Той направи подобна заявка още след победата на президентските избори през юни, която му осигури много по-големи конституционни правомощия.

Ердоган започна да изпълнява обещанията си моментално, като предприе поредица от смени на различни ръководни позиции в икономическата сфера. Много висши държавни чиновници от "старата гвардия", ръководила турската икономика от 2002 година насам, се разделиха със своите постове, припомня Bloomberg.

Освен това президентът вече има право лично да назначава и освобождава шефовете на Централната банка и други ключови финансови институции.

Турският държавен инвестиционен фонд притежава дялове в стратегически компании и сектори, като авиокомпанията Turkish Airlines, телекомуникационния гигант Turk Telekom, държавните банки TC Ziraat Bankasi AS и Turkiye Halk Bankasi AS, държавните газови и петролни компании, пощата, фондовата борса, държавните железници и националната лотария.

Още със създаването на фонда обаче възникнаха спорове в редиците на управляващите в Анкара относно неговата цел и използваните средства.

Някои от тях поддържат тезата, че той трябва да носи възвръщаемост на хазната, както всеки друг инвестиционен инструмент, докато други са на мнение, че основната му цел би трябвало да е насочена към овладяване на пазарните турбуленции.

Има и трета гледна точка - държавните активи да се секюритизират и да бъдат използвани като гаранция по външните заеми на държавата.