Финансовите министри на страните от еврозоната отложиха решението за следващия транш на Гърция и не подкрепиха германския план за преструктуриране на дълга.

Те решиха да търсят доброволно преструктуриране на дълга на Гърция от частни държатели на облигации. Споразумението, постигнато на завършилата днес кризисна среща в Люксембург, означава, че германската идея за замяна на гръцки облигации е била изоставена.

"Министрите се споразумяха, че допълнителното финансиране, от което има нужда, ще бъде осигурено едновременно от официални и частни източници.

Те приветстват търсенето на доброволно участие на частния сектор под формата на неформални и доброволни преобразувания на съществуващия гръцки дълг при настъпване на платежния срок за съществено редуциране на необходимото ежегодно финансиране в рамките на програмата, избягвайки същевременно селективен фалит на Гърция," заявиха министрите в декларация след срещата.

Министрите обаче обявиха, че отпускането на следващия транш извънредна помощ за Гърция в размер на 12 милиарда евро ще стане към средата на юли, ако гръцкият парламент приеме ключовите закони за фискалната стратегия и приватизацията. Те казаха, че искат първо да видят, че Атина е въвела изискваните от тях строги мерки.

Според министрите, гръцкият дълг може да продължи да се обслужва само ако Атина изпълни плана си за фискална консолидация, събере 50 милиарда евро от приватизация до 2015 г. и осъществи структурни реформи.

Решението на финансовите министри издава загриженост за спадащата подкрепа на мерките, предложени от гръция премиер Георгиос Папандреу, след като се наложи той да потърси консолидация чрез ремонт на кабинета.

Въпросните 12 млрд. евро са част от договорения миналата година пакет от 110 млрд. евро и Гърция твърди, че ако не получи транша до средата на юли, няма да може да посрещне падежите на дълга си.

Едновременно с това се обсъжда предоставянето на нова помощ, в която ключово е участието на частния сектор.

Според източници на Ройтерс, новият пакет ще се активира през 2014 г. и ще бъде на стойност 120 млрд. евро, в т.ч. 60 млрд. евро от официални кредитори, 30 млрд. евро - от частни кредитори и 30 млрд.евро приходи от приватизация.

Източник: БТА