Повечето хора мразят променливите цени. Когато паднат твърде много, те заплашват финансовата стабилност на бизнеса, а когато се повишават твърде бързо, потребителите страдат, а някои компании се възползват, реализирайки рекодни печалби.

Но икономистите разглеждат движенията на цените в исторически план и разкриват някои важни закономерности. Неотдавнашните интервенции на европейските пазари на електроенергия са особено показателен пример, пише The Economist.

През последните седмици цените на електроенергията за кратко скочиха над 1200 евро за мегаватчас в Германия и над сюрреалистичните 2500 евро във Франция. Обичайната цена е около 50 евро. Причината за това е проста - недостиг на електричество. Загубата на производствени мощности за поддръжка (във Франция), затварянето на някои централи (в Германия) и сушата (в целия континент) доведе до задействане на все повече и повече газови централи, а точно тяхното гориво стана изключително скъпо, откакто Русия прекъсна доставките в отговор на санкциите, наложени заради нахлуването ѝ в Украйна.

Както на всеки друг пазар, цената на електроенергията се определя от най-скъпия доставчик. Това означава, че дори електроцентралите с ниски оперативни разходи, като ядрените мощности или вятърните паркове, могат да се възползват от високите цени, които газовите централи начисляват. Резултатът е огромни печалби и обществено възмущение.

Morgan Stanley изчислява, че разходите за електроенергия в ЕС могат да нараснат с повече от 800 милиарда евро, което се равнява на удивителните 6 процентни пункта от брутния вътрешен продукт на Общността. На този фон политиците започнаха да се питат дали не е необходим различен механизъм на ценообразуване.

Проблемът е, че създаването на алтернативен пазар на електроенергия е трудно. Тя все още не може да се съхранява в големи мащаби и трябва да бъде доставена в точния момент, когато е необходима. Производителите пък трябва да похарчат много пари предварително, за да построят вятърна турбина или електроцентрала и трябва да са сигурни, че ще реализират печалба в продължение на десетилетия. Политиките, свързани с изменението на климата, налагат все повече и повече възобновяема електроенергия да се подава в системата, въпреки че тя зависи предимно от вятъра и слънцето.

Енергийната криза променя бъдещето на Европа и РусияТрудно е да си представим, че Брюксел или Берлин ще искат отново 40% от вноса им да идва от Сибир. Москва има планове да се преориентира към Китай, който вече купува 10% от газа за износ


Настоящият дизайн в Европа е изграден върху поредица от пазари, някои от които са общи за целия континент, където доставчиците на електроенергия се "срещат" с доставчици на дребно, големи индустриални клиенти и други. Някои сделки се сключват месеци или дори години преди доставката на електроенергия, тъй като доставчиците и клиентите се нуждаят от яснота относно приходите и разходите. Референтната цена за електроенергията и за уреждането на много дългосрочни договори се определя на спот пазара, където се търгува физическата доставка на електроенергия за следващия ден. Доставчиците оферират според това колко би струвало предоставянето на допълнителна единица мощност, известна като "пределна цена".

Пазарът също така предоставя стимули за използване на енергия, когато е най-евтина за производство. В момента цените са най-ниски на обяд и през нощта. Преходът към възобновяема енергия обаче означава, че те ще стават все по-нестабилни. Но тази нестабилност е това, което движи иновациите и инвестициите в съхранение и интелигентни измервателни уреди. Батериите с голям капацитет и съхранението, което те осигуряват, ще бъдат най-полезни, когато цените варират между крайностите.

За известно време изглеждаше, че основният проблем на европейския енергиен пазар бяха твърде ниските цени. С навлизането на все повече възобновяема енергия на пазара цената на електроенергията понякога пада до нула и дори става отрицателна. Въпросът беше как газовите електроцентрали, които може да са необходими, за да покрият безветрен, облачен зимен ден, могат да генерират достатъчно приходи през останалата част от годината, за да оцелеят. Някои страни избраха да добавят пазар на капацитет, тоест те продадоха на търг плащания на производителите само за това, че съществуват. Други предпочетоха да останат само с пазар на реално произведена енергия.

Въпросът сега е съвсем друг. Европейските пазари са изправени пред главоломно високи цени на електроенергията в резултат на войната в Украйна. Това е ситуация, за която те не са готови. Така политиците са изправени пред три предизвикателства. Пърото е да се запази сигналът за пределната цена, както за производителите, така и за потребителите, в лицето на политическия натиск за отслабването му. Намаляването на цените, например чрез субсидиране на газа, използван при производството на електроенергия, както направиха Испания и Португалия, на други места би изисквало някаква друга форма на нормиране за разпределяне на дефицитната енергия.

Второто е как и дали да се преразпределят печалбите. Германското правителство наскоро реши да преразпредели онези, които смята за прекомерни, като остави ценовия сигнал на мира. Европейската комисия може да посъветва страните да направят нещо подобно. Тя може да направи това чрез извънреден данък, който ограничава дела от цената на спот пазара. Проблемът е, че производителите са хеджирали експозицията си в различна степен, което означава, че истинските получатели на нсвръхпечалбите може да се окажат трудни за намиране и всъщност може да се намират извън енергийния пазар.

Бум на производството на слънчева енергия в ЕССпоред анализатор то е облекчение на фона на газовата криза


Третото предизвикателство е да се гарантира, че европейският енергиен пазар е готов за следващата криза, и то без да се жертват неговите предимства. Понастоящем спот пазарът ефективно разпределя капацитет и дава сигнали за недостига на енергия, като предлага стимул за инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Но, за да се предпазят от продължителен дефицит на капацитет, и по този начин от нова ценова криза, енергийните пазари в Европа трябва да се адаптират.

Пазарите за дългосрочно хеджиране не са много ликвидни, тъй като потребителите до този момент не виждаха голяма нужда от ценова сигурност. В бъдеще вероятно ще видят повече предимства в този тип инструменти. Регулаторите също биха могли да помогнат.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT) препоръчват покупката на „достъпни опции“ от производителите - форма на застраховка, която ще върне печалбите от прекомерни цени на потребителите, на практика създавайки автоматичен данък върху неочакваните печалби.

В момента повечето европейски политици биха се радвали, ако имаха нещо подобно под ръка, пише още изданието.