Недоволството от корупцията, организираната престъпност и бавенето на реформите в България и Румъния се засилва в по-старите членки на Европейския съюз, както и в Брюксел, пише лондонският вестник "Файненшъл таймс" в уебсайта си. Но тъй като България и Румъния са негови пълноправни членове, съюзът не разполага с кой знае какви ефикасни инструменти, за да застави двете най-бедни новоприети страни да повишат стандартите си.

В месеците преди присъединяването на България и Румъния през януари 2007 г. ЕС се оказа в клопка - макар да беше ясно, че двете страни не са готови за членство, съюзът не можеше да отлага приемането им, без да наруши предишните си обещания и да навреди на престижа си. Договорите за присъединяване на България и Румъния съдържат три предпазни клаузи, които могат да бъдат задействани, но тези мерки са приложими само до края на 2009 г.

Икономическата предпазна клауза едва ли ще бъде наложена, защото проблемите по същността си не са икономически, продължава изданието. Предпазната клауза за вътрешния пазар предвижда замразяване на проекти, финансирани от ЕС, но според европейски представители прилагането й не е подходящо, защото земеделието и финансовата сфера не са в центъра на проблемите с корупцията.

Предпазната клауза в правосъдието и вътрешните работи дава възможност на другите страни от ЕС да не признават решения на българските и румънските съдилища, ако нямат доверие в съдебната система на двете страни. При извънредни обстоятелства страните от ЕС могат да се позоват на член 7 от Договора на Европейския съюз. Той суспендира някои права на дадена страна членка, ако се окаже, че тя нарушава сериозно и постоянно европейските принципи на свободата, демокрацията, човешките права и върховенството на закона, пише още "Файненшъл таймс", цитиран от БНР.