В Унгария близо до украинската граница инженери започнаха работа по строителството на най-голямата електроцентрала в бившата комунистическа страна от падането на Берлинската стена, пише „Файненшъл Таймс”.

Първите два блока от по 400 Мв на стойност 1.5 млрд. евро трябва да заработят през 2011 г., а другите четири трябва да бъдат завършени през 2013 г. „Унгария страда от тежък недостиг на енергия в резултат на голям брой остарели и неефективни електроцентрали”, заяви Ищван Гочи, изпълнителен директор на енергийния дистрибутор „Emfesz”. „Модерната електростанция с 2400 Мв, която изграждаме на украинската граница, ще помогне да запълним празнините и също ще ни позволи да изнасяме за Балканите, превръщайки Унгария в нетен износител на енергия”, добавя той.

Пренатоварената енергийна мрежа в региона причинява много проблеми. Унгарските компании се оплакват от високите цени на електричеството, докато в Албания, най-бедната страна в региона, има чести спирания на ток, както и в получилото наскоро независимост Косово. Македония също страда от спорадични прекъсвания. В Букурещ, румънска столица и шести по-големина град в Европейския съюз, водните съоръжения и климатиците също водят до пренатоварване.

„Ние сме изправени пред нарастващ недостиг на електроенергия в региона”, каза Вук Хамович, председател на EFT, най-големият търговец на електричество в страните от бивша Югославия. Изследване, публикувано миналата година от KPMG, стига до заключението, че основните инвестиции трябва да бъдат направени в производството, пренасянето, дистрибуцията и енергийната ефективност.

Югоизточна Европа и Унгария излязоха от комунизма с голям енергиен сектор, изграден за да служи на тежката индустрия, която се срина след 1989 г., оставяйки дори излишъци. Но от 2000 г., в резултат на растежа, отново бе достигнато нивото на търсене на електричество от времето на комунизма. Междувременно ЕС принуди България да затвори блокове от АЕЦ „Козлодуй”, един от най-големите производители на ток.

„Затварянето на тези четири ядрени реактора изнесоха наяве всички проблеми, оставяйки ги отворени”, заяви Пандита Паршад, директор за енергийни ютилитис в Европейската банка за възстановяване и развитие. Съгласно договора за европейска енергийна общност, подписан през 2005 г. от ЕС и страните от Югоизточна Европа, държавите от региона са насърчавани да се снабдяват една друга с електроенергия при необходимост, като Румъния и България са основните износители. Дистрибуцията е най-приватизирана, с изключение на Сърбия, но правителствата запазват значителен контрол над производствените мощности в повечето страни, варирайки от 50% в България до повече от 90% в бившите югославски държави.

Връзките между регулатори, производители, дистрибутори и клиенти далеч не са гладки. Регионалните правителства реформират енергетиката, за да насърчат частния сектор. Инвестициите нарастват постоянно и могат да се видят газови централи в Унгария, подобрения във въгледобивния и енергиен комплекс Марица Изток в България и 700 Мв реактор на Черна вода в Румъния. Подкрепените от ЕС инвестиции също така отиват за трансграничните електропроводи.

Но най-големите проекти са в процес на изграждане. В Румъния, консорциум, включващ държавната атомна компания и чужди инвеститори, беше сформиран тази година, за да изгради още два 750 Мв реактора на АЕЦ „Черна вода”. В България властите планират изграждането на АЕЦ с два реактора в Белене, близо до румънската граница. Проектът, който ще бъде изграден от Русия, ще бъде на стойност 4 млрд. евро. Хамович от EFT заяви: „Няма да има облекчение до 2013 г. Основавайки се на оценките за производство и консумация през следващите пет години, регионът ще е изправен пред недостиг и като резултат цените ще вървят нагоре”.

БГНЕС, Снимка: БГНЕС