С енергийна насоченост се очаква да бъде дневният ред на предстоящата визита на гръцкия премиер Костас Караманлис в Москва на 18 декември и разговорите му с руския президент Владимир Путин, пише днес атинският в. "Експрес".

Пътуването на Караманлис се готви старателно и с особено внимание от Атина. Пътят за него бе трасиран още миналата седмица, когато Правителственият съвет по външните работи и отбраната (КИСЕА) се произнесе по доставката на 450 руски танка, амфибии и бронирани машини за гръцката армия.

Преди това в началото на ноември гръцкият министър на развитието Христос Фолиас посети Москва и се срещна с руския министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, за да набележи енергийния дневен ред, по който ще разговарят ръководителите на двете страни.

В. "Кердос" твърди, че на първо място в него ще фигурира проектът за петролопровода Бургас-Александруполис. По всичко личи, че на последните срещи на представителите на компаниите на трети страни - Русия, България и Гърция, атмосферата е била положителна, и че се очертава желание възникналите преди това проблеми да бъдат решавани поетапно, преценява изданието.

Експерти в Атина изказват надежда, че до края на годината ще бъде създаден международен консорциум, който ще поеме строежа и управлението на петролопровода.

Вторият, важен въпрос, който се очертава да бъде разискван на срещата между Караманлис и Путин, е преминаването на газопровода "Южен поток" през територията на Гърция, смята в. "Експрес".

Става дума за проект, който бе договорено да се изпълнява от консорциум, представен от руския гигант Газпром и италианската ЕНИ, чието дялово участие в него е 50 на 50 процента.

Проектът е на стойност 10 млрд. евро, а по тръбата се предвижда да се пренасят по 30 млрд. куб.м. природен газ годишно. Тръбопроводът "Южен поток" ще тръгва от Новоросийск, ще преминава през Черно море и през България, а с помощта на две разклонения ще стига до Италия и Централна Европа. Целта на гръцката страна е едно от тези разклонения да преминава през нейна територия и да върви паралелно с турско-гръцко-италианския газопровод.

Стремежът на Гърция е преминаването на тези два тръбопровода през нейна територия да я превърне в енергиен разпределителен център за европейските пазари, от една страна, и да й осигури участие при избора на газов доставчик измежду страните от Каспийския регион и Русия, отбелязва в. "Експрес".

Целта на гръцката енергийна политика, представена от министъра на развитието Христос Фолиас, е тръбопроводът между Турция, Гърция и Италия да бъде захранван с газ от Азербайджан и другите страни от Каспийския регион, от една страна, за което има огромен американски натиск, от една страна, а тръбата "Южен поток" да се захранва с руски газ, от друга, отбелязва вестникът.

Това, според изданието, ще осигури на Гърция ролята на балансьор между американските и руски енергийни интереси и едновременно с това ще захранва европейските пазари с газ.

Третият фундаментален въпрос, който Караманлис смята да постави пред Путин, е снабдяването на гръцкия пазар с руски газ. За момента преговорите за удължаване на срока на гръцко-руския договор за природния газ до 2040 г. са замразени, въпреки първоначалните планове той да бъде подписан до края на тази година.

Срокът на съществуващия сега договор между Гърция и Русия изтича през 2016 г. Атина иска договорът да бъде удължен до 2040 г., а количествата газ да се увеличат от 2.8 млрд. евро на 5 млрд. евро годишно.

Очевидно на предстоящите разговори в Москва трябва да се очаква, че ще бъде направен опит да бъдат съживени тези преговори, тъй като потребностите на гръцкия пазар от синьо гориво растат и стават все по-належащи, коментира още в. "Експрес".