Гърция пред брейди сделка

1108
Гърция пред брейди сделка

Гърция трябва да признае фалита си и да приеме "брейди сделка", пишат днес двата най-влиятелни финансови всекидневинка -"Файненшъл таймс" и "Уолстрийт джърнъл".

Отказът на европейските представители да признаят дори вероятността от фалит на Гърция граничи с комедията, пише в. "Уолстрийт джърнъл" в своя публикация, цитирана днес от електронното издание на атинския в. "Етнос".

В материала, озаглавен "никой не се осмелява да го нарече фалит", се подчертава, че дори и Гърция да успее да постигне целите си, страната ще остане обременена от един дълг, който вече приближава 150 на сто от БВП. Всичко това сега се посреща с твърд отказ от европейските представители и други високопоставени лица.

Единственият начин Гърция да не последва съдбата на "Лемън Брадърс" заради дълговата криза в Европа, е да не се преструваме, че няма да има преструктуриране на нейния дълг, а да започнем да обясняваме как да бъде преодоляна тази вероятност, като се предоставят повече данни за това кой и как е засегнат.

Банките, които са уязвими, могат да действат преди да е станало много късно, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Една година след като съседите на Гърция отделиха 110 млрд. евро за спасяването й, стана ясно, че страната е далеч от завръщане на финансовите пазари, пише в свой анализ и "Файненшъл таймс".

Наскоро "Дер Шпигел" съобщи, че няколко финансови министри от еврозоната са заявили на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, че гръцкият стабилизационен план е извън графика и дългът трябва да бъде преструктуриран. Трише, както и комисарят Оли Рен отхвърлиха дори дискусия за преструктуриране.

Причината за тази неохота е във факта, че всяко преструктуриране би имало сурови последици за банките от Франция, Германия и Швейцария.

Тези банки не отчитат своите вземания от Гърция и други държави по пазарна стойност, следователно ще отпишат активи на значителна стойност, ако това се случи. Банковите задължения на всички т. нар. периферни страни сега са на стойност около 600 млрд. долара. Пазарната цена на тези дългове варира от 60% до 85% от номинала, така че около 180 млрд. долара може би са нереализираните загуби.

Пазарът е наясно с това и вече е преоценил акциите на повечето засегнати банки.

Но нито банките, нито задлъжнелите страни печелят от отричането на проблема, смятат авторите - професорите от Университета в Ню Йорк Николас Икономидис и Рой Смит. Европейските банки са по-слабо капитализирани в сравнение с техните американски и ще трябва да набират капитал през следващите години. Колкото по-скоро признаят реалността, толкова по-добре.

Гърция пък отчаяно се нуждае от преструктуриране, за да постигне обрат в икономиката. Тя трябва да намали сумата на непогасените задължения, да понижи лихвите и да разсрочи главниците, така че да може да ги изплати, когато реформите дадат ефект.

Сега когато се обсъжда постоянен спасителен механизъм (ESM) на мястото на временния спасителен фонд (EFSF), трябва да може да се гарантират нови емисии на гръцки облигации, които да заменят старите при определен дисконт. Преструктурирането би означавало, че общият дълг на Гърция ще бъде намален с около 30%.

През 90-те, след няколко години на отлагане и отричане, подобна замяна бе направена в 18 страни, предимно от Латинска Америка. Старите дългове бяха заменени за брейди книжа, обезпечени с 30-годишни американски облигации. Програмата бе организирана от САЩ, за да реши големия проблем с необслужваните суверенни дългове.

След нея правителствата успяха да приложат пълноценни планове за възстановяване и банковите акции започнаха да поскъпват. Сега е ред на Гърция, пишат авторите на анализа.

Източник: БТА

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg