Днес Гърция официално излиза от спасителната програма, договорена с Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд преди осем години.

Символичният ход оставя дълговата криза в историята, но икономиката на страната и животът на гърците се промениха драматично през този период, пише Bloomberg.

През месец май 2010 г., когато беше отпуснат първият спасителен пакет за южната ни съседка, лидерите на държавите-кредиторки настояваха, че кризата е резултат от дългогодишна липса на фискална и икономическа дисциплина от страна на гръцките политици. По тази причина те поставиха стриктни условия, при които спасителните траншове да бъдат отпускани.

Гърция беше принудена да "затегне" бюджетния си дефицит, да осигури условия за икономически растеж и повишаване на коркурентоспособността на своята икономика чрез намаляване на социалните разходи, орязване на субсидиите за определени сектори и провеждане на реформа в държавната администрация и съдебната система.

Как Атина се справи с поставените задачи?

Икономическият удар

Последствията от гръцката дългова криза се разпростряха далеч отвъд границите на страната, чието население е едва 11 милиона души - около процент и половина от това на държавите от ЕС.

Но най-тежкият удар понесоха именно гръцките граждани. Темповете на икономически растеж се понижиха с близо една четвърт, а жизненият стандарт на много хора буквално се срина.

Загубени бяха над един милион работни места, а безработицата скочи до ниво от 28 на сто. Средният разполагаем доход се понижи с над 33 на сто за периода от 2009 до 2017 г.

Публичните финанси

Гръцката "глава" от историята на световната финансова криза започна с признанието на новоизбрания през 2009 г. министър-председател Георгиус Папандреу, че предшествениците му са заблуждавали световната общественост и европейските си партньори за състоянието на гръцките държавни финанси.

Бюджетният дефицит за 2009 г. набъбна до над 15% от брутния вътрешен продукт - пет пъти над заложения лимит за ЕС.

През последните няколко години дебатът се въртеше най-вече около гръцкия държавен дълг и бюджетния баланс след приспадането на лихвите за обслужване на същия този дълг.

На заден план остана фактът, че през последните две години (2016 и 2017) приходите в държавната хазна на Гърция надвишават разходите и правителството успява да поддържа устойчив бюджетен излишък.

За да постигне това обаче, то намали значително държавните разходи и увеличи данъчната тежест за гражданите и за бизнеса. Средното данъчно бреме в страната вече достига близо 39% от БВП при средно равнище за страните от ОИСР от около 34 на сто.

Държавната администрация

От гледна точка на държавните разходи, една голяма част от фискалните проблеми на южната ни съседка бяха предизвикани от "раздуването" на заетостта в публичния сектор в годините преди кризата. Отказът от съкращаване на чиновници се превърна в ябълка на раздора между Гърция и нейните кредитори.

Впоследствие правителството в Атина бе принудено да отстъпи и в крайна сметка за периода от 2009 до 2016 г. щатовете в държавния сектор бяха намалени със 150 000. За всеки петима съкратени беше нает само по един нов човек.

От друга страна, Гърция не успя да постигне значителен напредък в други области, като ускоряването на решенията по гражданските дела в съдебната система и намаляването на бюрокрацията, която продължава да отблъсква голяма част от чуждестранните инвеститори.

Конкурентоспособността

През последните осем години един от най-често повтаряните "рефрени" от страна на европейските държави и МВФ беше, че Гърция се нуждае от повече структурни реформи, ако иска да стане по-конкурентоспособна на световните пазари.

По време на трите спасителни програми Атина разпродаде част от държавните си активи, реформира енергийния си пазар и промени регулациите в почти всички сфери на икономиката - от адвокатите до фризьорските салони.

Наблюдаваше се и значително свиване на разходите за труд, особено след промените в колективните трудови договори и понижаването на минималната работна заплата през 2012 г.

Голяма част от кредиторите обаче все още са на мнение, че тези мерки не са достатъчни в дългосрочен план и просто са компенсирали прекомерните харчове в годините преди кризата, но без да са съпътствани от увеличаване на икономическия капацитет на страната.

Успоредно с увеличаването на данъците и загубата на работни места, заплатите на гърците също се понижиха за последните осем години, с което допринесоха за влошаването на жизнения им стандарт.

Премиерът на страната Алексис Ципрас се закани, че едно от първите неща, които ще направи след края на спасителната програма, е да отмени част от ограниченията в трудовото законодателство и да увеличи минималната работна заплата.

Един от проблемите е, че в Гърция не се наблюдава икономическо възстановяване, подкрепяно от ръст на износа, както например в Ирландия и Испания. Атина обаче почти успя да елиминира дефицитът по текущата си сметка, както и да увеличи дела на експорта в брутния си вътрешен продукт.

Към края на първото тримесечие на 2018 г. той вече достига 32%, в сравнение с едва 19% към края на 2009 г.

Финансовият сектор

В началото на дълговата криза в страната гръцките банкери упорито твърдяха, че трезорите им се управляват консервативно и че проблемът е единствено в публичния сектор.

Дали тези твърдения са били искрени или не съвсем, няма особено голямо значение, защото с разразяването на кризата държавните банки се оказаха в много тежко финансово състояние и повлякоха със себе си целия финансов сектор, припомня Bloomberg.

Някои от тях изпаднаха в несъстоятелност, а преструктурирането на държавния дълг през 2012 г. изтри голяма част от облигационните им портфейли, а три години по-късно се оказаха затворени за няколко седмици, преди офисите им да бъдат отворени отново, но в условията на капиталови ограничения.

Гръцките банки все още не са се съвзели от тежкия удар, нанесен им от дълговата криза, а лошите кредити продължават да заемат дял от близо 50% в техните активи. Но все пак те лека-полека започвят да намаляват своята зависимост от "животоподдържащите системи" на централната банка.

Докато през 2015 г. финансовите "инжекции" за банките са били в размер на над 125 млрд. евро, днес те са малко над 20 млрд. Депозитите и междубанковото кредитиране постепенно започват да възстановяват позициите си на основни канали за финансиране на банковия сектор.

През май тази година междубанковите кредити за първи път от началото на кризата надхвърлиха размера на финансирането от страна на централната банка на Гърция.