Страховете от по-големи икономически сътресения в Източна Европа се разсейват, но с малки изключения регионът не се е измъкнал от тресавището на кризата. С най-лоши перспективи са България и балтийските държави.

Опасността от регионален финансов срив в Източна Европа отмина, но икономистите виждат други потенциални рискове. RGE Monitor, водеща американска агенция за икономически анализ, създадена от Нуриел Рубини, който беше първият икономист предрекъл финансово-икономическата криза, в най-новата си прогноза сочи няколко източника на възможни трусове.

Според агенцията все още е напълно възможно обезценяване на валутата в Латвия, което ще има тежки последици за Прибалтика и България. На второ място са рисковете, идващи от продължаващия банков стрес, следвани от рискове за програмите на МВФ в региона, които според RGE Monitor са застрашени от растяща политическа нестабилност в няколко от държавите, получили помощи като Латвия, Унгария, Румъния.

Рискът от обезценяване на латвийската валута през 2010 година е много висок, твърди американската агенция. Добрата новина е, че ако това се случи, ефектът на финансово „заразяване" ще бъде много по-ограничен в сравнение с предвижданията от преди няколко месеца и няма да повлече надолу целия регион. Лошата новина е, че „заразяването" ще засегне Естония, Литва и България - държавите с фиксиран курс на валутата.

И стресът в банковия сектор продължава, смятат анализаторите на RGE. По петите на лошия бизнес цикъл идва неплатежоспособността. Една от последиците от рязкото свиване на икономиките в Източна Европа е растящият брой на неплатените заеми. Очаква се този брой да достигне върхови стойности в началото на 2010 година.

В Централна и Източна Европа броят на просрочените заеми ще нарасте с 5-10 процента, в Прибалтика - с 15-25 процента. В Югоизточна Европа, включително България - с 15-20 процента, а в Украйна - 40-45 процента. Тази прогноза е подобрена - преди няколко месеца се смяташе, че броят на неплатените заеми в България ще достигне 30-40 процента. Нарастналите загуби на банките пораждат нови опасения, а именно, че някои от западноевропейските банки, опериращи в региона, може да се откажат от ангажиментите си там.

Перспективите за растеж и възстановяване в Източна Европа ще останат несигурни през следващите няколко години, смятат анализаторите. При това отделните държави ще се възстановяват с различни темпове. Регионът ще се възстанови по-бавно от другите развиващи се региони в света.

Голямата задлъжнялост на частния сектор е един от проблемите, както и зависимостта от общото възстановяване на световните пазари за износ. Полша и Чехия се възстановяват по-бързо от всички други, като Полша според RGE Monitor вече не в рецесия. Нейната икономика и икономиката на Чехия са стабилни и добре изолирани от възможни бъдещи сътресения, казват анализаторите.

По-бавно се съвземат Унгария, Румъния, Словакия и Словения, като Словакия и Словения страдат от силното евро, но пък ще се ползват от ниските лихви в еврозоната и от по-лесния достъп до финансиране.

Най-слаби са шансовете за възстановяване на трите държави в Прибалтика и България, това е оценката на RGE Monitor. Техните перспективи са най-лоши. Една от причините е валутният обмен, който ги прави неконкурентоспособни.

И накрая - лошата икономическа ситуация все пак не е завинаги. През втората половина на 2010 година всички държави в Източна Европа ще усетят подобрение на икономическия климат. Темповете на растеж обаче за дълго време няма да се върнат към нивата си от преди кризата, а постепенното излизане от кризата ще трае вероятно над две години.

Източник: Дойче веле