Бързо растящите икономики на Балтийските страни са заплашени от „твърдо кацане”. Рекордният растеж на заплатите и дефицитът по текущата сметка, бумът на пазара на недвижимост могат да доведат икономиките им до прегряване, пише "Ведомости".

Националните валути на Латвия, Естония и Литва са привързани към еврото, салдото на текущата сметка чупи всички рекорди, а потребителският бум се подгрява от кредити, се казва в публикувания наскоро доклад на група икономисти от „Морган Стенли”, анализиращи развиващите се пазари.

Всичко това поставя балтийските икономики в най-уязвимото положение от всички страни в Източна Европа, пишат те. И трите страни имат рекорден дефицит на текущата сметка. Едновременно с това балтийските икономики растат бързо, информира lev.bg.

Брутният вътрешен продукт на Латвия през първото тримесечие е нараснал с 11.2%, на Естония – с 9.8%, на Литва – със 7.4%. Растящият приток на кредити, преимуществено от шведските банки (Риксбанк), не се трансформира в инвестиции в производството, отбелязват в доклада. Вместо това се наблюдава бум на потребителското кредитиране, емиграцията в Западна Европа и липсата на работна ръка предизвикват рязко увеличаване на заплатите, подкопаващи конкурентността.

В Латвия средната заплата през първото тримесечие на 2007 г. е нараснала с 33 %. През май S&P е преразгледал суверенния рейтинг на Латвия от А- на ВВВ+ с негативна прогноза. Прогнозите на рейтингите на Естония и Литва бяха преразгледани от S&P като негативни в началото на юли и май.

Бюджетната ситуация е благоприятна: най-голям дефицит има Латвия – само 0.3% от БВП. Но Балтийските страни практически нямат валутни резерви – техният размер е между 2.8 – 5.7 милиарда долара (малкият е на Естония, големият – на Латвия).

В трите страни продължава рекордният растеж на цените на недвижимостта – в Латвия през първото тримесечие на 2007 г. те са били с 6.12% по-високи отколкото преди година, в Естония – с 24.5 %, в Литва – с 21.7 %.

Икономистите от „Морган Стенли” се страхуват, че корекция на пазара на недвижима собственост може да даде тласък на падането на стойността на балтийските финансови активи и до рязко забавяне на темповете на растеж. Във всеки случай членството в еврозоната си остава отдалечена перспектива и за трите балтийски страни, смятат те.

Още през февруари 2007 г. икономистът от датската „Данске Банк” Карстен Валгрен обърна внимание към тревожното състояние на латвийската икономика. Той се опасява, че кризата в Латвия може да се премести и в съседните Естония и Литва, и даже в останалата част на Източна Европа по подобие на азиатската финансова криза от 1997 г.

През пролетта Валгрен заяви, че макроикономическите индикатори в Латвия изглеждат още по-тревожно, отколкото в Азия в навечерието на 1997 г. Оттогава ситуацията в трите страни не се е подобрила, смята икономистът на ING Агата Урбанска. Проблемът с дефицита по текущата сметка, задлъжнялостта и недостатъчното предлагане на пазара на труда продължават да се изострят.

За разлика от Полша, която постепенно допуска на своя пазар чуждестранни работници, прибалтийските страни не го правят, заради което заплатите бързо растат, отбеляза тя. Президентът на Латвийската банка Илмарс Римшевиц заяви миналата седмица пред „Файненшъл Таймс”, че съществува заплаха от прегряване, но той „не е готов да вдига тревога”, пише още lev.bg.

„Ние предупреждавахме, че икономиката трябва да се забави, но вие не можете просто да я забавите като автомобил”, каза той. А заради привързването на курса на лата към еврото Латвийската банка е лишена от инструменти за въздействие върху ситуацията, отбеляза Римшевиц.

Заплахата от девалвация на балтийските валути е малка, те едва ли могат да бъдат обект на спекулативни атаки, смята Ейтън Манктелоу от „Икономист Интелиджънс Юнит". Много по-реална е перспективата от рязко забавяне на тези страни заради растежа на заплатите, смята той.