Известна със своята емблематична древна архитектура, гръцката столица Атина обикновено не се свързва със зелено, открито пространство. Но това може скоро да се промени, тъй като бившето международно летище на града и близката брегова ивица ще бъдат превърнати в гигантски крайбрежен парк, по-голям от Хайд парк в Лондон, разказва CNN.

Зоната на Ellinikon International Airport, някога оживена врата към Гърция, е празна от почти две десетилетия. След като беше изведено от експлоатация през 2001 г., летището бе изоставено, освен за краткия период по време на Летните олимпийски игри през 2004 г. Тогава пространството беше домакин на игрища за софтбол, хокей и фехтовка. Днес то е обрасло с плевели с цвят на ръжда.

В началото на следващата година обаче строителни предприемачи ще направят първата копка на Ellinikon Metropolitan Park - над 2400 декара ландшафт, който ще вдъхне нов живот в района. Надеждите са да служи на атиняните като парк, зона за спорт и културен център, като същевременно подпомага климатичната устойчивост на града.

„Това е трансформиращ проект за Гърция“, казва Майкъл Гроув, ландшафтен архитект към Sasaki, базирана в Бостън компания, която отговаря за дизайна на проекта. Атиняните бяха "разочаровани, че това беше празно парче важна обществена земя в продължение на 20 години", добавя той.

Sasaki е известна със своята работа за Greenacre Park в Ню Йорк, Charleston Waterfront Park и Beijing Olympic Green през 2008 г.

Поглед към миналото

Част от историята на мястото ще бъде запазена в новата му форма. Ще останат залата на терминала от 60-те години на миналия век, проектирана от известния финландско-американски архитект Ееро Сааринен, както и масивните стълбове за осветление на пистата.

Ще бъдат подменени с нови настилки обаче 28 хил. кв. м. бетон и асфалт от бившите писти.

По думите на Майкъл Гроув Sasaki ще се опита да сведе до минимум въглеродните емисии след отварянето на парка, като използват изцяло електрически парк за поддръжка и органични торове и пестициди.

В Ellinikon ще има по нещо за всеки, казва Майкъл Гроув от Sasaki: паркове със скулптури, спортни центрове, театри на открито, места за хранене, както и обществен плаж. Неговите 50 км пешеходни пътеки и 30 км велоалеи ще позволят на атиняните активно да изследват района и природата му.

На цялата територия на парка ще бъдат засадени 31 000 дървета от 86 местни вида и повече от 3 милиона растения. Дизайнерите си сътрудничат с гръцки разсадници, за да доставят местни смеси от семена, които биха осигурили екологични ползи, като същевременно са устойчиви на все по-сухия климат на региона.

Атина вече усеща последиците от изменението на климата - по-високи температури и по-чести екстремни метеорологични явления, отбелязва CNN. Проучване от 2018 г. на университета в Нюкасъл, което анализира рисковете от изменението на климата в 571 европейски града, прогнозира, че Атина ще изпита едно от най-големите засушавания до 2050 г.

Температурите се влошават от ефекта на градския топлинен остров, тъй като бетонът, камъкът и асфалтът абсорбират и задържат топлината, обясняват експерти. В същото време те не мога да абсорбират вода, което създава риск от наводнения.

Зелените площи могат да помогнат за противодействието на тези ефекти. „По същество превръщаме един 80% твърд пейзаж в 80% мек пейзаж“, каза Гроув и допълва, че замяната на бетон или камък с дървета и храсти ще помогне за абсорбирането на водата от валежите, както и ще създаде повече сенчести пространства.

За да се пребори с недостига на вода, паркът ще бъде напояван с пречистени отпадъчни води, доставяни от разположен наблизо завод, а голямо езеро, използвано за олимпийските състезания по кану каяк, ще събира и съхранява дъждовна вода.

Подобни решения са от решаващо значение за устойчиво климатично бъдеще, казва Александра Казмиерчак, експерт по изменението на климата и здравето към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). „Зелените площи са един от наистина ефективните начини за понижаване на температурите в градовете“, допълва тя. „Проектирайки градовете по-скоро като “гъби”, които могат да поемат излишната вода, ще имаме и повече икономически ползи - този подход намалява рисковете от наводнения и съответно - отделянето на средства за щети.“

По-здрави градове

Друго основно предимство на зелените площи е ефектът, който те могат да имат върху „физическото и психическото здраве, както и върху социалното сближаване“, каза Казмиерчак. Хората, които живеят в по-зелена среда, обикновено са по-малко стресирани и по-малко затлъстели. Зелените площи намалят нивата на шум и замърсяване на въздуха, което може да има дългосрочни ползи за здравето, добави тя.

За Атина, където зелените площи са оскъдни, подобно развитие е вълнуваща перспектива, казва Елени Миривили, старши съветник по устойчивост на климата в Центъра за устойчивост на Arsht-Rock на Атлантическия съвет, която е и част от градската администрация на Атина. Въпреки че има и други усилия за създаване на паркове в рамките на града, нищо не може да се сравни с Ellinikon по отношение на мащаба или вниманието към свързаните с природата детайли, казва още Миривили.

По думите ѝ, за психическото и физическото здраве на атиняните това ще бъде място за почивка и възстановяване от напрежението от гъсто населения град. “Това е особено важно за хората с по-ниски доходи, които не могат да си позволят да напуснат града през горещите лета.”

Проектът всъщност има дълго минало. Идеята за превръщането на летищното пространство в парк се ражда още преди то да бъде изведено от експлоатация, но проблемите с финансирането, икономическата криза от 2008 г. и разногласията кой да го развива, отлагат старта отново и отново. През 2021 г. гръцката фирма за недвижими имоти Lamda Development официално получава зелена светлина, привличайки Sasaki и други архитекти в проектирането. Lamda изчислява, че проектът ще струва около 8 милиарда долара, включително с жилищните и търговските сгради около парка.

Сега най-накрая има задвижване, архитектите са решени да работят бързо. Първата фаза на парка, включваща централния Олимпийски площад и цялата крайбрежна площ – трябва да бъде завършена до края на 2025 г. или началото на 2026 г., казват от Sasaki и допълват: “Нашите амбиции са мястото да промени начина, по който атиняните използват публичното пространство, да допринесе за общественото и екологичното здраве на града и да издържи изпитанията на времето Гледайки историята на Атина, очакваме този парк да съществува около 1000 години.“