Ако страните от Източна Европа и Средна Азия през следващите 20 години не инвестират 3.3 трилиона долара ги очаква енергийна криза, смятат експертите от Световната банка. Спадът на световната икономика даде на страните от постсъветското пространство 5-6 допълнителни години, но към 2030 г. консумацията на енергия ще нарасне 50%.

В Русия положението за момента не е критично, най-важното е да се създаде ефективен механизъм за стимулиране на частните инвестиции в енергетиката, смятат експертите.

Страните от Източна Европа и Средна Азия - главни доставчици на енергоносители за Западна Европа - няма да избегнат енергийната криза, ако не започнат да инвестират в енергетиката, се казва в публикувания вчера доклад на Световната банка.

Банката оценява нуждата от подобни инвестиции през следващите 20 години на 3.3 трилиона долара, предаде Ройтерс. Неочакваният спад на икономическата активност отложи енергийната криза, което дава шанс на страните от региона да предотвратят енергийния дефицит, заяви експертът от Световната банка Питър Томсън. Енергийното потребление ще се върне на нивото от 2008 г. едва през 2013 г., така че остават още пет-шест години.

Но към 2030 г. потребностите от енергия ще нараснат с 50%. За да се запази настоящото равнище или да се повиши неговото производство, ще са необходими 1.3 трилиона долара инвестиции за осигуряването на региона с петрол, газ и въглища, се казва в доклада. Освен това, енергийната инфраструктура се нуждае от незабавен ремонт. Томсън отбелязва, че много страни, например Украйна, са се сблъсквали с прекъсвания при осигуряването на енергия още преди началото на световната финансова криза през 2008 г.

Само за инвестиции в инфраструктурата ще са необходими 1.5 трилиона долара в течение на 20-25 години, още 500 милиарда долара ще са необходими да се похарчат за системите за отопление. Това, че в повечето страни властите установяват тарифи за електроенергия, пречи на притока на частни инвестиции в отрасъла, заявяват експертите от СБ. Те виждат "ясно вероятността" за съкращаването на доставките на газ от региона заради недостатъчните инвестиции в добива. Така, според тях, "Газпром" инвестира недостатъчно в поддържането на добива в дългосрочна перспектива.

При това договорите за доставка на руски газ в Европа изтичат и Европейският съюз "изглежда не желае да сключи нови дългосрочни договори", се посочва в доклада. На газовия пазар излизат азиатските потребители, преди всичко Китай и Индия, което води до увеличаване на цените, заплашвайки с проблеми страните-вносителки на газ от Източна и Централна Европа.

Прогнозата на СБ е прекалено оптимистична в частта за увеличаването на търсенето на енергоносители, повечето страни едва ли ще могат да се оправят от кризата напълно и да се върнат към предишното равнище на енергийно потребление през 2013 г., смята водещият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов. Това на първо място засяга България, Унгария, Прибалтийските страни и Украйна. От друга страна, докладът прави равносметка на редица европейски проекти, ориентирани към получаването на "неруски" енергоносители.

А в частта за "Газпром" СБ е по-скоро права, смята г-н Абзалов: недостатъчните инвестиции в добива могат да се отразят след 5-6 години, недостигът на "синьо гориво" може да се открие в най-динамичните руски региони. Що се отнася до енергийна криза в Русия, нейният призрак за момента не тревожи руските експерти. Кризата позволи на генераторите да се "отпуснат", те предпочетоха да не дават пари за нови мощности при отсъствието на растеж на потреблението.

Но раздрусването от страна на държавата, чиято кулминация бе февруарското съвещание при премиера Владимир Путин, накара компаниите да се върнат към въпроса за инвестициите. Възможност за пускането в експлоатация на нови мощности съществува, но системата периодично се нуждае от ръчно управление, резюмира г-н Абзалов. Кризата и спадът на потреблението увеличи резерва на енергийната система, смята анализаторът на Deutsche Bank Дмитрий Булгаков.

През следващите 5 години Русия ще получи до 10% нови ефективни мощности, това за момента е достатъчно. Основната задача днес е създаването на ефективни механизми за инвестиции в създаването на нови обекти генерация. Ако системата заработи, въпросът за енергийната криза в Русия ще отпадне, смята той.

Източник: БГНЕС