Източна Европа лобира за „мек“ брекзит

1911
Източна Европа лобира за „мек“ брекзит

© Pixabay

Източноевропейските държави от ЕС лобират за “мек” брекзит, който ще запази близките отношения между Великобритания и блока и ще предотврати горчив развод, който би могъл да навреди на техните икономики и на правата на многото техни граждани, живеещи и работещи във Великобритания.

От България на Черно море до Естония на Балтийско море, политическите лидери насърчават преговарящия екип на ЕС да намери миролюбиво решение на раздяла и да защити сътрудничеството с Великобритания във всяка една сфера - от търговията до сигурността.

“Искаме сделка, която е честна и за двете страни  ... а статутът на гражданите на ЕС във Великобритания и на британците в ЕС е много важен за нас. Би било много тъжно, ако той бъде превърнат в заложник на политически игри,” казва латвийският министър на външните работи Едгарс Ринкевикс.

В интервю за The Irish Times в латвийската столица Рига Ринкевикс заяви, че все още “в някои части на ЕС се изкушават да накажат Великобритания”, докато на острова пък проявяват признаци за евентуална “наивност” по отношение на това колко добра сделка биха могли да сключат.

“Някои си мислят, че биха могли да живеят както в ЕС, възползвайки се от всички ползи, докато в същото време не правят това, което не им харесва, но нещата не действат така.”

“Надяваме се на много прагматичен подход, но рисковете нарастват и колкото повече навлизаме в детайлите, толкова повече нараства песимизмът. Преговорите може да се променят много, но брекзит е много по-сложен и труден, отколкото изглеждаше”, когато Великобритания гласува за излизане от ЕС през миналата година.

Смята се, че във Великобритания живеят около 150 000 латвийци, а прибалтийската държава с население от под 2 милиона души е една от най-зависимите в ЕС от средствата, които живеещите в чужбина нейни граждани изпращат обратно в родината.

Официално: Бизнесът спря да инвестира във ВеликобританияТъмни облаци са надвиснали над британската икономика заради брекзит

Латвия ще пострада икономически, ако евентуален „твърд“ брекзит ограничи правата на работещите граждани на ЕС във Великобритания. Същото ще се случи и със страни като Полша (около 1 милион поляци живеят във  Великобритания), както и с Румъния и Литва (с по над 200 000 души в Обединеното кралство).

По-бедните източноевропейски страни членки на ЕС също така се страхуват от ефекта от загубата на страната с втория най-голям принос към бюджета на ЕС, от който бяха използвани стотици милиарди евро финансиране за модернизиране на инфраструктурата в бившия комунистически блок.

След като консерваторите във Великобритания наскоро изгубиха мнозинството си в парламента, вицепремиерът на Полша Матеуш Моравиецки заяви, че Великобритания ще предприеме по-отстъпчив подход към преговорите около брекзит.

“Ако това доведе до възможността за по-меко излизане на Великобритания и на компромисен модел, свързан с брекзит, тогава бих бил доволен,” каза той. “Кой знае, вероятно британското общество може да реши, че си струва да остане част от ЕС.”

Според Андриус Кубилиус, бивш министър-председател на Литва, липсата на ясен мандат от страна на консерваторите ще усложни преговорите около брекзит още повече, но вероятно ще намали противопоставянето на двете страни.

“Смятам, че сега ще е много по-объркано и преговорите ще бъдат много по-трудни, но сега желанието за по-мек брекзит ще е по-голямо, а това трябва да се приветства.”

Бъдещето на финансирането и правата на гражданите й във Великобритания също така са приоритети относно брекзит и на Румъния, която трябва да поеме президентството на ЕС, когато Великобритания се очаква да излезе от съюза през март 2019 г.

“Ние призоваваме за споразумение след брекзит, което ще задържи Великобритания възможно най-близко до ЕС”, заяви наскоро румънският външен министър Теодор Мелескану.

Няколко източноевропейски държави също така призоваха ЕС да гарантира, че излизането на Великобритания няма да навреди на сътрудничеството относно сигурността от споделянето на разузнавателна информация през международните криминални дела и проследяването на заподозрени.

“При сблъсъка с предизвикателства, като тероризма, винаги е по-ефективно, ако сме заедно, обединени в една обща рамка,” заяви Ян Крал, държавен секретар по европейските въпроси на Чехия, след терористичната атака в Манчестър през миналия месец.

“Независимо от нашите различия по въпроси, като вътрешния пазар и уреждането на финансовите отношения, сигурността е една от сферите, които не могат да бъдат използвани като разменна монета от която и да било от двете страни по време на преговорите.”

На фона на разполагането на мултинационални сили на НАТО в Естония, Латвия, Литва и Полша с цел спиране на евентуална заплаха от Кремъл, тези страни също са загрижени за излизането от ЕС на сериозна военна сила като Великобритания, която е и защитник на акциите срещу Русия заради агресията й в Украйна.

“В тази страна ние се интересуваме много не само от бъдещите търговски взаимоотношения, но и от отношенията в сферата на сигурността,” казва Ринкевикс.

“Осъзнаваме, че единственият начин да сключим сделка е като 27 (оставащите страни членки). В момента ние сме забележително обединени 27 – и 28, когато става въпрос за политиката по отношение на Русия. Дали това ще се запази? Надявам се.”

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg