Икономическият бум в Източна Европа, който доведе до едни от най-големите темпове на икономически растеж в света, е преминал своя пик, на фона на завръщащата се инфлация и началото на повишението на лихвите.

Икономическият растеж, подхранван от по-големите инвестиции, нарастващите заплати и потребителски разходи, се забавя на годишна основа през първото тримесечие в Чехия и Румъния, докато в Унгария и България остава без промяна, показаха изнесени тази седмица данни.

Полша изпреварва Румъния като страната с най-голям икономически ръст, който се ускорява до 5.1%, или повече от два пъти над средното ниво за еврозоната.

Икономиките от Балтийско до Черно море се радваха на успешен период на икономически растеж - на фона на ниската инфлация и лихвите по кредитите, докато в същото еврозоната, която е най-големият търговски партньор на региона, се възстановяваше от годините на криза.

Недостигът на работна ръка обаче започва да натежава, докато в същото време бумът възобнови ценовия натиск в държави, като Чехия и Румъния, предизвиквайки вдигане на лихвите.

От Европейския съюз тази година прогнозират забавяне на икономическия растеж във всички свои страни членки от бившия комунистически блок, с изключение на България и Словакия.

“Това не са никак лоши данни, но всичките тези проценти са доста над потенциала,” заявява пред Bloomberg Рафаела Тенкони, старши икономист в ADA Economics Ltd. “Най-доброто от бизнес цикъла вече премина, въпросът е колко бързо ще спаднат темповете на икономически растеж.”

Валутите в региона поевтиняха спрямо еврото, тъй като инвеститорите продължават да избягват по-рисковите развиващи се пазари. Унгарският форинт, полската злота, чешката крона и румънската лея бележат спад спрямо еврото.

Румъния обяви най-голямото забавяне в региона, като икономическият растеж на страната пада от 6.7 на 4% през четвъртото тримесечие, на фона на средната прогноза на икономистите за ръст от 5.5%.

Разходите на домакинствата, подкрепяни от данъчни намаления и увеличения на работните заплати, постепенно намаляват, а централната банка на страната вдига лихвите. Управителят на банката Мугур Исареску заяви през миналата седмица, че банката няма да вдига лихвите “прекалено много”, за да избегне задушаване на растежа.

Икономическият растеж на Чехия намалява от 5.5 на 4.5%, на фона на забавянето в промишленото производство и по-високите лихви, въпреки че потребителските разходи остават високи благодарение на най-ниското ниво на безработица в ЕС.

Икономическият растеж на Унгария остава без промяна на ниво от 4.4%, като секторът на услугите в страната е с най-голям принос. Правителството работи по мерки за стимулирането на икономиката с цел достигането на икономически растеж от 4.3% тази година и постигане на изискването на премиера Виктор Орбан за ръст от над 4% до 2022 г.

Въпреки че икономическият растеж в Полша е по-голям от предварително очакваното, полски икономисти, сред които и Виктор Войчеховски от Plus Bank, прогнозират, че потребителските разходи ще намаляват в идните тримесечия, а спад в икономическия растеж на Германия ще се отрази на износа.

Ръстът в Словакия се ускорява леко до 3.6%. Правитеството твърди, че той ще надхвърли 4% тази година и следващата, на фона на старта на производството в новия завод на Jaguar Land Rover в страната.

По-всеобхватно забавяне на икономическия растеж в еврозоната би увеличило проблемите на Източна Европа, предвид и възможността за намаляване на средствата за развитие от ЕС в идните години. Засега темповете на икономически растеж би трябвало да останат стабилни, макар и да намаляват.

“Въпреки забавянето в еврозоната, икономиките на страните от Централна и Източна Европа запазват добър икономически растеж,” казва Виктор Зайсел, икономист в Komercni Banka AS в Прага. “Икономиките обаче вероятно са върха на цикъла и се очаква да забавят растежа си в идните периоди, тъй като ще се сблъскват с ограничения в капацитета.”