Облагането на вредните навици с данъци е похват, който генерира сериозни постъпления за националните правителства по света.

Пример за подобен налог са акцизите върху алкохолните напитки и тютюневите изделия. На теория, оскъпяването на вредните за здравето или природата продукти ограничава търсенето им.

Докато налозите върху алкохола, цигарите или захарта в газираните напитки са нещо, с което широката общественост е свикнала, то прокарването на данъчна политика за облагане на стоки, като червеното месо например, е нещо далеч по-сложно и непопулярно.

В контекста на климатичните промени и технологичия подем обаче, облагането на вредните химикали е нещо, което започва да се случва.

Швеция традиционно в последните години е пионер на полето на прогресивните политики.

През 2017 г. страната наложи акциз върху химикал, който се използва в редица продукти за пране, съдържащ съставки, като бром, хлор и фосфор, предава Forbes.

Голяма част от потребителската електроника, внасяна в Швеция, е засегната от този акциз, включително перални машини, сушилни, прахосмукачки, миялни машини, микровълнови печки и телефони.

Интересното е, че данъкът се изчислява на база теглото на продукта, а не на цената или количеството опасни добавки в него. Налогът се прилага диференцирано.

Така например домакинските уреди се облагат с по-ниска ставка спрямо останалата електроника.

След първоначалното влизане в сила на новите данъци, бизнесът в Швеция не остана особено доволен. Основната причина за това е, че акцизът не се прилага при потребителски покупки на дребно на стоки от чуждестранни търговци.

Поради това шведските законодатели панират да увеличат обхвата на налога, така че той да важи и за международните и онлайн търговци, реализиращи стоки в страната.

Предложенията са част от закона за държавния бюджет на Швеция за следващата 2020 г. Предвидените прагове са доста ниски, което означава, че данъкът ще удари както малките търговци, така и големите международни компании.

Според предложенията търговците, базирани в Европейския съюз, ще плащат налога за всички продажби, реализирани в Швеция, надхвърлящи 100 000 шведски крони (около 9 500 евро) годишно. За търговците от трети страни (тези извън рамките на ЕС) данъкът ще важи за всички продажби на шведския пазар.

Подобна данъчна политика вероятно ще провокира производителите на електроника да разработят или открият алтернативи на опасните химикали, които са част от устройствата, които използваме всеки ден. Новият акциз в Швеция обаче има и друга очевидна цел – генериране на повече приходи.

Основният проблем е, че налогът се прилага за всякаква електроника, дори ако в нея не са изпозлвани посочените опасни елементи. Все пак е предложен мехганизъм за данъчно облекчение (от 50% или 90%) за стоки, които съдържат по-малко или минималния праг от опасните химически елементи.

Вдигането на цените като начин за управление на търсенетоПрез 1950-те години метрото в Ню Йорк е изправено пред проблем, който ще стане познат на потребителите на обществения транспорт по целия свят

За разлика от традиционните данъчни системи за облагане на пороците, където тежестта се прехвърля към потребителите, които плащат по-висока цена за избора си да употребяват вредна стока, то новата система в Швеция по-скоро поглежда към бизнеса, облагайки с данък „привилегията“ да се продават определени продукти, независимо дали те представляват опасност за потребителите.

Въпреки че всичко това засега се случва само в Швеция, истерията около климатичните промени и бързият технологичен подем могат да увеличат шансовете да видим подобни данъчни нововъведения и в други страни по света.

Швеция обаче е сравнително малък пазар, което прави прилагането на подобни политики по-лесно начинание. Ако подобни идеи надвиснат над някои от най-големите пазари на потребителска електроника в света, то едва ли ще бъдат прокарани толкова плавно.