Преди малко повече от година ръководителят на турската строителна компания Sur Yapi откриваше нов лъскав търговски център в западния турски град Бурса, благодарейки на местни високопоставени лица пред събралото се множество.

Икономическите проблеми на Турция обаче превърнаха това празнично настроение в спомен, тъй като търговските центрове, които преди време бяха символ на икономическия бум в страната, сега се отказват от неправилния край на валутната криза.

Sur Yapi наскоро се сблъска с бунт на наемателите в същия този мол в Бурса, като група магазини затвориха, в знак на протест срещу увеличаващото се бреме на наемите, които са обвързани с еврото.

“Не можем да пренесем всичките тези разходи на потребителите,” казва мениджър на един от магазините, участвали в протеста. “В такъв случай, те ще спрат да купуват.”

Хиляди компании, сред които и Sur Yapi, се възползваха от заеми в чуждестранна валута, за да финансират инвестициите си, но сега се борят с последствията от поевтиняването на турската лира.

Местната валута изгуби 40% от стойността си спрямо долара от началото на годината, вследствие на което за компаниите излиза по-скъпо да купуват стоки и услуги и да плащат вноските по задълженията си, когато плащанията са в евро и долари.

Вследствие на нарастващото напрежение от страна на търговците на дребно и други компании, президентът Реджеп Ердоган обяви миналата седмица забрана за използването на чуждестранна валута за редица договори.

Той също така предостави на компаниите 30-дневен срок, в който да конвертират настоящите споразумения в чуждестранна валута в лири.

Анализатори обаче предупреждават, че това няма да разреши проблема с планината от корпоративен дълг, деноминиран в чуждестранна валута, който към май е възлизал на 337 млрд. долара за нефинансовите компании.

“Това не решава същността на проблема,” казва Атила Йесилада, анализатор в базираната в Истанбул GlobalSource Partners. “Това просто премества валутното бреме от една група икономически субекти към друга.”

Търговският център на Sur Yapi в Бурса е един от стотиците молове, които изникнаха в страната през последните две десетилетия, през които Турция премина през бум в потреблението и строителството, които бяха двигателят на високия икономически растеж на страната, пише FT.

През 2000 г. в Турция е имало 42 мола, докато днес те са 403.

Подобно на много проекти в Турция, този на Sur Yapi в Бурса на стойност 650 млн. долара, който включва и три жилищни сгради, е финансиран от вълната от кредити в чуждестранна валута, която заля развиващите се пазари след световната финансова криза.

Синан Онсел, чиято асоциация United Brands Association поведе кампанията за предоговаряне на наемите, обяви, че в ретроспекция, да се позволи на строителните предприемачи да действат по този начин е било “грешка”. В резултат на това около 70% от наемите в търговските центрове са в чуждестранна валута.

Според Онсел, повечето собственици на молове са се опитали да намалят бремето върху своите наематели, като са фиксирали обменния курс, използван за конвертиране на плащанията.

В последните три месеца Sur Yapi поддържа обменния курс за своя мол в Бурса на 4.85 турски лири за евро, въпреки че местната валута поевтиня значително и вчера се търгуваше на ниво от 7.37 лири за евро.

Някои от наемателите обаче настояват за допълнителни отстъпки при изчислението на наемите, изтъквайки като причина предизвикателната икономическа среда. След като група търговци на дребно затвориха магазините си за ден, собствениците на мола отстъпиха пред исканията им.

Sur Yapi, която, освен в строителството, развива дейност и в енергийния сектор, обяви в свое изявление, че компанията прави всичко по силите си, за да постъпва отговорно спрямо наемателите и местната икономика.

От компанията обаче предупредиха, че трябва да балансират това свое желание с необходимостта да продължават да обслужват инвестиционния си заем в чуждестранна валута.

Опашки пред магазините за луксозни стоки в ТурцияНа фона на обедняването на 80 милиона турци, след срива на тяхната валута, печелившите са чужденците с валута за харчене


“Не е възможно инвеститорите в мола да понесат целия удар от обменния курс и икономическото бреме,” се казва в изявление на компанията. “Смятаме, че това бреме трябва да бъде поделено между инвеститорите, търговците на дребно и другите участници в икономиката.”

Някои търговци на дребно продължават да се представят силно, въпреки напрежението на пазара, но други усещат натиска.

Във вторник турската марка обувки Yesil Kundura стана втория компания за обувки в последните седмици, която подаде заявление за отлагане на фалит.

Главният изпълнителен директор на компанията Хюсеин Кизанликли посочи трудностите при получаване на заеми и ефекта от валутните колебания върху разходите за внос и продажбите като причина за проблемите на компанията.

Ердоган нееднократно призова гражданите и компаниите да спрат да използват чуждестранна валута.

Последният му указ има за цел да подсили тази негова позиция със закон. Адвокати обаче предупреждават, че този ход е предизвикал мащабно объркване.

Мехмет Гюн, от турската адвокатска кантора Gun+Partners, казва, че вместо да постигне очевидната си цел за намаляване на доларизацията, то вероятно ще “предизвика сътресения на пазара” и “хаос в договорните отношения”, както и хиляди съдебни дела.

Правителственият указ не обяснява как договорите, подписани в евро или долари, трябва да бъдат конвертирани в лири или при какъв курс.

Онсел приветства новината от името на 400-те компании за търговия на дребно в неговата асоциация, заявявайки, че преминаването към договори в лири “ще облекчи бремето” на търговците на дребно.

Въпреки това реакцията на собствениците на молове на указа очертава трудностите при намирането на решение.

Хулуси Белгу, председател на Съвета на търговските центрове в Турция, предупреди, че инвеститорите в молове имат 15 млрд. долара заеми в чуждестранна валута.

“Ако всеки договор бъде конвертиран в турски лири, споразуменията за наемите във всеки мол трябва да бъдат сключвани по обменния курс за деня,” казва той. “В противен случай секторът ще има проблеми.”