Какво представлява амбициозната климатична стратегия на ЕС?

739
Какво представлява амбициозната климатична стратегия на ЕС?

© Pixabay

Европейският съюз се готви да трансформира почти всички области от икономиката и ежедневието на своите граждани - от това как те шофират колите си до начина, по който се отопляват.

Целта на Общността е да затвърди позициите си на глобален лидер в борбата срещу климатичните промени, пише Bloomberg.

Всяка индустрия ще трябва да се преориентира и да намали консумацията на изкопаеми горива, за да паднат нивата на парниковите емисии с 55% спрямо стойностите им от 1990 г. Срокът за това е до 2035 г., както предвижда стратегическият план, който Брюксел ще представи по-късно днес.

Пакетът, който е известен като "Fit for 55" (в превод от английски - "Готови за 55"), ще разшири обхвата на най-големия пазар за въглеродни квоти в света, ще елиминира производството на автомобили с конвенционални бензинови и дизалови двигатели и ще наложи тежки митнически тарифи върху стоманата, цимента и алуминия.


Амбициите на ЕС и неговата климатична стратегия са много по-високи от тези на останалите водещи световни икономики в лицето на САЩ и Китай. През 2035 г. на Стария континент вече ще се произвеждат само автомобили с нулеви емисии, а авиокомпаниите ще трябва да плащат за въглеродните емисии, които генерират.

Съмнително е обаче дали пакетът от мерки ще бъде приет и приложен в пълната си цялост. С публикуването му ще започне мащабен политически дебат, в който всяка от държавите членки ще трябва да вземе решение как да превърне стратегическите цели в закони и регулации. А вече са налице и първите разногласия по въпроса, пише още изданието.

"Ще станем свидетели на експеримент, който засяга цялата икономика - как да превърнем климатичните амбиции в реални действия. Засега Европа е фокусирана върху няколко сектора, които са сред основните "генератори" на вредни емисии. Следващата стъпка обаче ще окаже голямо влияние върху ежедневието на хората и върху работата на бизнеса, без изключение", казва Симоне Таляпиетра от брюкселския икономически институт Bruegel.

В периода от 1990 до 2019 г. 27-те държави от Общността са намалили парниковите си емисии с 24%. Темповете обаче ще трябва да се ускорят, ако светът иска да избегне катастрофалните последствия на глобалното затопляне, смятат голяма част от климатичните експерти.

Целта за съкращаване на емисиите с 55% до 2035 г също се смята за недостатъчна. За да бъдат постигнати целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, парниковите емисии трябва да се свията с 65% до 2030 г. 

Но въпреки това пакетът "Fit for 55" отива по-надалеч, в сравнение с мерките на всяко друго правителство. Той може да служи за пример на останалите държави по пътя на декарбонизацията, стига, разбира се, те да желаят това.

"В момента сме на етап, в който 75% от глобалния брутен вътрешен продукт е обвързан с обещания за постигане на въглеродна неутралност. Няма обаче никаква яснота по въпроса за тяхната реализация. Точно този проблем се опитва да реши Европейската комисия с новия пакет от предложения и мерки", смята Манон Дюфур от неправителствената екологична организация  E3G.

Засаждането на нови гори може да увеличи валежите в ЕвропаЗасаждането на нови гори се смята за едно от основните

Показателно за останалите държави по света ще бъде и това как държавите от ЕС ще се справят с превръщането на този план в реални нормативни актове.

"Това е първият опит стратегия от подобен мащаб да се превърне в реалност. Става въпрос за пакет от ясни политики, които трябва да приложат в много държави с различен географски профил, социална система и енергиен микс", казва Лоурънс Тубиана, изпълнителен директор на Европейската климатична фондация.

Една от темите, по които вече има разногласия между отделните държави, е включването на емисиите от отопление на сградите в търговията с въглеродни квоти. Цената на борсово търгуваните въглеродни емисии, генерирани от индустрията, достигна рекордни равнища тази година. По тази причина много експерти се притесняват, че потребителите също ще трябва да платят висока цена, ако ежедневното им потребление също трябва да бъде компенсирано от съответните въглеродни квоти.

Европейската администрация обаче е категорична, че климатичната криза изисква драстични мерки и, в крайна сметка, резултатът ще бъде положителен за гражданите в дългосрочен план.

"Разполагаме с едно десетилетие, за да променим фундаментално начина, по който използваме и консумираме енергия, по който се движим и по който произвеждаме. Това ще окаже директен ефект върху живота на всички - от увеличаването на броя на електромобилите по пътищата до по-чистия въздух и по-здравословната околна среда", заяви еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън.

В европейската климатична стратегия са предвидени и защитни механизми за най-уязвимите домакинства, така че те да не понесат тежки финансови удари. С приходите от разширяването на пазара на въглеродни квоти ще се финансира специална социална схема, която ще осигурява финансова подкрепа за хората, които нямат достъп до енергия или транспорт.

По предварителни данни към момента в ЕС тази група обхваща поне 34 милиона души.

Реформите на пазара на въглеродни квоти в ЕС тревожат корабната индустрияЕвропейският пазар на квоти за въглеродни емисии, който е най-големият в света, се готви за промяна, която може да се окаже съдбоносна за корабната индустрия

Разширяването на платформата за търговия с въглеродни емисии вероятно ще се превърне в "ябълка на раздора" между държавите от ЕС, които са твърде различни от гледна точка на богатството и зависимостта си от определени енергийни източници. Сред най-големите критици на идеята са страните от Източна Европа, които смятат, че поскъпването на квотите отнема от ресурса на местните компании и от техните възможности да инвестират в зелени технологии.

Според Европейската комисия един от начините, по който тези компании могат да бъдат защитени, е налагането на "въглеродни мита" върху някои от стоките, които се внасят в ЕС от трети страни. Това би била първата подобна такса в световен мащаб, а целта ѝ е да "компенсира" европейския бизнес, който би загубил конкурентоспособност, в сравнение с компаниите от държави с по-разхлабени екологични регулации.

Първоначално "въглеродните мита" ще обхванат някои ключови суровини, като цимента, алуминия, стоманата, изкуствените торове и енергията.

Бизнесът обаче настоява за допълнителна подкрепа. Стоманопроизводителите например настояват, че митата трябва да бъдат въведени заедно с възможността за получаване на "безплатни" въглеродни квоти. Еврокомисията обаче настоява, че само една от двете мерки ще бъде възможна.

Въглеродните тарифи вероятно ще генерират и външнополитическо напрежение с държави, като Китай и Русия, които вече предупредиха, че мярката нарушава принципите на Световната търговска организация.

"Днешното предложение на ЕК ще бъде само първата глава от тази история. Със сигурност ще видим много пререкания и дебати през следващите две или три години. Европа има шанса да се превърне в "лаборатория" за декарбонизация, а светът ще може да вземе пример от нейния опит в постигането на климатичните цели", смята Симоне Таляпиетра.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg