Петролопроводът "Бургас-Александруполис" няма да бъде построен. След няколко години размишления и спорове българските власти все пак решиха да се оттеглят от проекта, като платят 6.7 милиона евро обезщетение на другите акционери - руски и гръцки компании, пише руският в. "Комерсант".

През четирите години от подписването на споразумението за тръбопровода България явно протакаше започването на строежа, твърди всекидневникът. Според цитиран в него източник, близък до руските акционери, те няма да склонят за излизане на България от проекта; ако пък българските власти го сторят без тяхно разрешение, "ще трябва да платят колосални многомилионни обезщетения, включително за подронване на реномето".

Решението на София е "политическо и в угода на Запада", смята той. "Естествено ще разгледаме възможността да сезираме международни съдилища", добавя друг събеседник на "Комерсант", цитиран от БТА.

Източниците на вестника не изключват Русия да активизира преговорите с Турция за изграждане на алтернативен петролопровод Самсун-Джейхан. До момента обаче евентуалните руски акционери "Транснефт" и "Роснефт" заявяваха, че този проект не е рентабилен, тъй като Турция настоявала за твърде високи тарифи за пренос на горивото, напомня изданието.

Предвижда се процедурата по излизане на България от Бургас-Александруполис да бъде обсъдена от наблюдателния съвет по проекта, който ще заседава на 14 декември в Амстердам, посочи говорителят на "Транснефт" Игор Демин, цитиран във "Ведомости".

Там ще се решава според него и съдбата на самия тръбопровод. Текущите задължения на България са в размер на 6.2 милиона евро; досега София признаваше този дълг и уверяваше, че ще го изплати, отбеляза Демин, чиято компания участва в проекта от страна на Русия.

Българският отказ няма да предизвика катастрофа: де факто проектът отдавна е мъртъв, а резервни варианти има много, коментира негов източник, близък до "Транснефт". По-рано вицепрезидентът на "Транснефт" Михаил Барков споменаваше за близо 15 алтернативни проекта, заобикалящи Босфор и Дарданелите. Руската компания може да участва например в Транстракийския петролоповод между черноморското и средиземноморското крайбрежие на Турция, чийто маршрут е със 100 километра по-къс от трасето Бургас-Александруполис, отбелязва "Газета".

В момента маршрутът Бургас-Александруполис няма реална алтернатива, смята обаче ръководителят на руския Фонд за национална енергийна сигурност Константин Симонов. Турция контролира проливите, "за да разполага с лост за натиск - на първо място върху Русия". Затова проблемът с Босфора и Дарданелите е политически и не може да бъде решаван чрез изграждане на тръбопроводи през турска територия.

Напълно е възможно да се прокарат тръби, заобикалящи и България, и Турция, но това означава "да започнем пак всичко от нулата", допълва Симонов.

Строежът на петролопровод "Бургас-Александруполис" бе най-изгодният вариант за Русия, тъй като алтернативните биха означавали за нея зависимост от Турция, твърди руски анализатор, цитиран в "РБК дейли". Отказът на България от проекта обаче едва ли ще повлияе сериозно на износа на руски петрол за Европа, смята той. Русия ще пренасочи доставките към БТС-2 - втория етап от Балтийската тръбопроводна система, който ще влезе в експлоатация догодина, обяснява експертът.