Всеобщата криза на ликвидности прави особено уязвими страните от Източна Европа, твърди икономическият анализатор Мартин Хъчинсън в статия, поместена в електронното издание на в. Le Monde.Според Хъчинсън икономическата жизненост и финансовото равновесие на тези страни са застрашени, но най-вече защото те нямат никакъв опит в подобен род ситуации.

През 70-те години те бяха защитени от превратностите на пазарите от желязната завеса. Днес някои от тях може да предприемат неподходящи мерки и да затънат в политическа нестабилност, посочва анализаторът.

Източноевропейските страни често имат дефицит по текущата сметка и това не е изненадващо, тъй като те масово привличат чужди капитали, продължава публикацията. Растежът им е много динамичен, работната ръка е по-скоро евтина и износът към развитите страни от ЕС е лесен.

В случай на кредитна криза и икономическа рецесия обаче тези потоци отслабват и дори обръщат посоката си. Финансовото напояване може да спре внезапно, отбелязва авторът. Според него не всички страни са еднакво уязвими. Естония, Литва и Латвия бързо модернизираха икономиките си и сега се радват на висок жизнен стандарт.

Дефицитът по текущата им сметка обаче, достигащ 10 процента от БВП, остава много сериозен. Такъв е случаят и с България и Румъния, които наскоро се присъединиха към ЕС, и които са бедни и зле управлявани, подчертава Мартин Хъчинсън. За разлика от тях в
Полша, Словения и Чехия дефицитът по текущата сметка е малък и правителствата са разбрали по-добре логиката на пазарната икономика.

Световната кредитна криза е заплаха за растежа и достъпа до финансиране на Източна Европа, посочва Хъчинсън. Обременена освен това от отрицателен платежен баланс и атмосфера на популизъм и нестабилност, тази част от Европа не е изпадала в толкова нестабилна ситуация от падането на Берлинската стена през 1989 година, така че кризата трябва да се управлява с финес, за да се избегне икономическата катастрофа и неплатежоспособността, заключава авторът.

Източник: БТА