Правителствата в Източна Европа трябва да намалят бюджетните си дефицити и да възстановят банковите си системи, за да дадат импулс на икономическия растеж, след финансовата криза, която тласна някои страни почти до фалит, се казва в доклад на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от Bloomberg.

"Политиците в развиващите се европейски държави са изправени пред трудното предизвикателство да се справят са последиците от кризата без да навредят на икономическото възстановяване," според доклада на организацията за региона. Задачите, които трябва да се свършат, са "намаляване на фискалните дефицити" и "възстановяване на банковите системи."

Бившите комунистически страни в Европа и Централна Азия се възстановяват от най-тежките си рецесии, откакто преминаха към политика на свободните пазари преди две десетилетия. Евтиният кредит подпомагаше на икономическия растеж да бъде на средно ниво от 5% годишно в годините на бума. В разгара на кредитната криза МВФ е подсигурил около 65 млрд. долара заеми на региона, което го прави най-големият получател на спасителни средства.

От МВФ предоставиха заеми на Унгария, Латвия, Украйна, Румъния и Сърбия, тъй като страните бяха изправени пред фалит и имаха проблеми с рефинансирането на задълженията си, които често бяха деноминирани в чуждестранни валути. Регионът е получил над 100 млрд. долара, в това число помощи от Европейския съюз и Световната банка.

От фонда очакват икономиките в региона да нараснат с 3.8% през 2010 г. и с 3.9% през следващата година, след като БВП се сви с 6% през 2009 г. на фона на пресъхналите капиталови притоци.

Финансовата криза е разкрила скритите фискални проблеми в Източна Европа, според МВФ. Увеличаването на данъчните приходи е спомагало за бюджетните баланси по време на бума, но в същото време разходите са нараствали бързо, твърдят от организацията.

Средното ниво на бюджетните дефицити в развиващите се европейски държави е било 6% от БВП през миналата година, в сравнение с 0% през 2008 г., според МВФ.

Средното ниво на публичния дълг нараства до 30% от БВП в сравнение с 24% преди това. Средното ниво на бюджетния дефицит ще падне до 5.2% през тази година и до 4.1% през 2011 г., като задълженията ще нараснат до 30.8 и 32.1%,респективно, прогнозират от МВФ.

При все още високите нива на дефицитите и постоянната загуба на приходи, вследствие на края на бума в търсенето, е ясно, че в следващите няколко години е необходима значителна фискална консолидация," дори и ако това навреди на икономическия растеж в краткосрочен план, според доклада.

Страните, която са силно уязвими от фискална гледна точна трябва бързо да намалят дефицитите си и да избегнат „наказанието" на финансовите пазари, тъй като инвеститорите обръщат по-голямо внимание на публичните финанси след дълговата криза в Еврозоната, съветват от МВФ. Програмите за намаляване на дефицита, които разчитат на ограничаване на разходите, вместо на увеличаване на приходите, няма да навредят толкова на икономическия растеж, смятат от фонда.

Фискалната политика може да помогне за възстановяване на ръста на кредитирането, докато банките възстановяват счетоводните си баланси, които пострадаха от ръста в лошите кредити, казват от МВФ.

"Благонадеждната макроикономическа политика също ще спомогне за запазването на ниски лихвени проценти, което не само би стимулирало търсенето на кредити, но и би насърчило банковото кредитиране" и би ограничило зависимостта от финансиране в чуждестранна валута, според МВФ. "Възстановяванията на ръста на БВП без кредити по принцип са бавни и малки."

Регионът също така има нужда от инвестиции в производството, за да измести ръста от сектора на услугите и на строителството, които движеха икономиките по времето на годините на бум, според доклада на МВФ. Компаниите трябва да разработват нови пазари за своите стоки и услуги, според фонда.