Настоящите отношения между Националната банка на Чехия и Международния валутен фонд се окачествяват и от двете страни като добри. Това, което сега може би звучи банално, бе всичко друго, но не и нещо разбиращо се от само себе си през изминалата кризисна 2009 година. Един - тогава уреден - конфликт отново излезе на бял свят през последните седмици, коментират от Дойче веле.

Стари рани

В интервюто си за австрийския вестник "Ди пресе" Мирослав Сингер, заместник-управител на Чешката национална банка, полагаше усилия да говори с помирителен тон. Но в разговора той подчерта, че по време на кризата Международният валутен фонд определено е направи грешки.

"Тези грешки ни навредиха - впрочем така, както навредиха и на Австрия". С това експертът обръща внимание на „Доклада за глобалната финансова стабилност" от април 2009 - една от най-важните публикации на Международния валутен фонд, която излиза всеки три месеца.

Финансовата институция, към чиито централни задачи принадлежи отпускането на кредити, набляга в доклада върху рисковете, които крие финансовият сектор в Източна Европа. „Докладът преценява, че размерът на кредитите, от които се нуждаем е с 230 процента по-висок от размера на валутните ни резерви. Правилният показател обаче трябваше да бъде 89 процента", казва Сингер. При това Фондът публикувал работни доклади по вътрешни финансови въпроси на банките и данни за международния платежен баланс, които в случая не били от значение.

И това не е всичко

Обикновено преди публикацията съответните доклади се обсъждат със страната, за която става дума, разяснява чешкият експерт. „Но в проектотекста, който трябваше да коментираме, липсваше цифрата "230". Ето защо смятам, че Международният валутен фонд най-вероятно е нарушил собствените си вътрешни правила". "Докладът за глобалната финансова стабилност" създал впечатлението, че Чехия и други страни от Източна Европа са „крайно рискована територия".

Вместо да анализира ситуацията във всяка страна поотделно докладът на МВФ внушава, че "целият регион е пред срив". Последиците са известни: условията при които източноевропейци могат да взимат пари назаем станаха значително по-строги в хода на 2009. След публикацията на доклада Чехия засили диалога си с МВФ като протестира срещу това, че Източна Европа се анализира като цяло, а не всяка страна поотделно. След разговорите отношенията отново са подобрили, подчертава Сингер.

И друг заместник-управител на Чешката национална банка отправи наскоро остри критики срещу МВФ. Моймир Хампл обвини международната институция, че е ускорила кризата. С погрешната си оценка на ситуацията в Източна Европа, МВФ явно е искал да създаде ситуация, в която ще бъде помолен да спаси района в ролята си на кредитор. Изказването на Хампл било лично мнение, каза шефът на Емисионната банка Зденек Тюма, опитвайки се да успокои създалата се по-късно напрегната ситуация.

Въвеждане на еврото през 2015

Говорител на МВФ веднага окачестви изказването на Хампл като липса на "здрав разум". Мирослав Сингер от своя страна не може да се приеме подобна реплика: "Тук се налага МВФ да реагира по-спокойно.Твърденията, че не са били направени грешки и че фондът просто е искал да помогне, не са верни. Лихвите върху задълженията ни са много по-високи, отколкото е необходимо".

Според Сингер разумните операции на банковата система доказват, че рисковете в Чехия са много по-малки, отколкото е описано в Доклада на МВФ от април 2009 година. Източноевропейската страна се концентрира и върху консолидирането на бюджета си преди да кандидатства за въвеждане на еврото, подчертава експертът. "Бих казал, че 2015 година е най-ранната разумна дата за това."

Източник: Дойче веле