Новите страни членки на ЕС постепенно догонват старите в резултат на ускорения си ръст, но високото ниво на инфлация постепенно се превръща в голям проблем пред тях и поставя на преден план пред правителствата им въвеждането на еврото.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в 10-те „нови членки” на ЕС, присъединили се през 2004 година, възлиза на 61% от средния през изминалата година, което е повишение, в сравнение с нивото му от 47% 1999 година.

Това до голяма степен се предопределя от силния ръст на икономиките на посочените страни, чийто ръст бе над два пъти средния на ЕС през последните няколко години.
През август обаче, нивото на инфлация в 10-те страни възлезе средно на 5.3%, докато средната за ЕС възлизаше на 1.9%, по данни на Евростат.

За да въведе еврото обаче, всяка от европейските страни трябва да отговори на набор от критерии, сред които бюджетният дефицит да не превишава 60% от БВП, валутата им да е стабилна спрямо еврото в продължение на две години, а нивото на инфлация да не е с повече от 1.5 процентни пункта над средното за трите страни с най-ниско ниво на инфлация в ЕС.

През август с най-ниско ниво на инфлация са били – Дания, Малка и Холандия, чиято средна инфлация е възлизала на 0.9%.

Така въпреки желанието на страните да се присъединят към еврозоната, проблемът, свързан с нивото на инфлация в тях, е ключов.

До момента единствено Словения успя да отговори на завишените критерии и стана 13-ата членка на еврозоната от началото на настоящата година.

Инфлацията в Литва започна да излиза от контрол, като през септември тя възлезе на 7.1% на годишна база, в сравнение с 5.5% през август. Това все повече отдалечава страната от така желаното членство в Еврозоната.

Дилемата пред правителството е изключително сложно на фона на бурния ръст на икономиката й, която подклажда този негативен икономически фактор.