С отделянето на Косово Сърбия остава без най-малко 85 милиарда евро, колкото струват запасите от лигнитни въглища, пише сръбското списание "Економист" в новия си брой, цитирано от ТАНЮГ.

Тези запаси са пети по големина в света и възлизат на около 15 милиарда тона лигнит, което е 75 процента от общите запаси от този вид въглища в Сърбия. Без тези косовски запаси, още през втората половина на 21 век Сърбия ще трябва да базира енергийното си развитие върху вноса, съобщава БТА.

Сърбия не разчита на косовските ресурси при изработването на годишните си енергийни баланси и стратегическия план за развитие на енергетиката до 2015 г., макар съгласно резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН да й принадлежат всички природни ресурси в Косово, което е съставна част от нейната територия, пише списанието.

Заради остарелите си и повредени мощности Косово произвежда едва половината от нужната му електрическа енергия. Ако до края на 2020 г. в енергийния сектор в Косово се инвестират около два милиарда евро, то би могло да стане и износител на електричество, пише "Економист".

Освен лигнитни въглища, в Косово има още около 50 милиона тона цинк и олово, което струва около осем милиарда евро. Едва десет процента от тези руди се намират в Северно Косово, отбелязва сръбското икономическо списание.