Сръбска баба, правеща традиционната "гибаница" (баница) през 2007 г. даваше 310 динара за кори, яйца, сирене и щипка сол, необходими за направата на вкусното ястие. Тази година същата баница за осем души струва 490 динара (шест долара), отразявайки повишаването на цените, което разгневи сръбските потребители, разтревожи централната банка и накара политическите партии да се обвиняват една друга преди решаващите избори този месец, съобщава „Ройтерс”.

Плащам с 25% повече за храна, в сравнение с миналата година, и цените ще повлияят на начина, по който гласувам, казва 26-годишният Предраг Собота. Ще гласувам за тези с най-реалистична, постижима икономическа програма, казва той. Повишаването на цените е основен въпрос за сърбите, които преминаха от стриктно контролиран пазар в социалистическа Югославия към най-лошия период на хиперинфлация в новата история по време на управлението на Слободан Милошевич през 90-те години, които бяха белязани от войни, припомня БНР.

Растежът вървеше ръка за ръка с либерализирането на цените в много сектори след свалянето на Милошевич от власт през 2000 г. Основни сектори, като комуналните услуги, са все още държавни, но Белград също твърдо контролира и частните предприятия, като тези в селското стопанство. Статистическото бюро изчисли, че теоретично цената на потребителска кошница се е увеличила с 15% тази година, като млечните продукти са скочили с 50%.

Инфлацията през април достигна 12% на годишно ниво, почти два пъти повече от предвижданата от правителството, а сръбската централна банка повиши лихвите до 14.5%.

Анализаторът Иван Николич от Института по икономика заяви, че по-високите цени са били предизвикани от увеличеното търсене вследствие на нарасналите заплати, които сега средно са 30 000 динара месечно, докато миналата година бяха 24 000 динара. Сушата през изминалата година унищожи реколтата, предизвиквайки недостиг, който допринесе за по-високите цени, заяви Николич. Сръбският пазар не е либерализиран достатъчно и е уязвим на картели и монополи, които могат да повишават цените.

Двамата главни претенденти в оспорваната предизборна надпревара - националистическата Сръбска радикална партия и коалицията, водена от прозападната Демократическа партия, използват общественото недоволство от увеличаващите се цени в своите кампании, но от различни ъгли. Демократите използваха последните си седмици в отиващото си правителство, за да повишат заплатите в обществения сектор, казвайки, че правят това, за да се противопоставят на инфлацията. Техните клипове разкриват картина на бедността през 90-те години, показвайки хиперинфлационна банкнота от 500 милиарда динара. Радикалите, от своя страна казват, че непостоянният растеж и корупцията са направили всички сърби губещи от прехода, като те трудно купуват дори основните хранителни продукти, докато западните стоки са недостъпни за тях.

Лазар Радойчич, 73-годишен белградски таксиметров шофьор, казва, купувайки си закуска в баничарница в центъра на града, че киселото мляко и баничката му струват 80 динара или двойно, в сравнение с миналата година. Ако живеех другаде, щях да съм се пенсионирал досега, но тук аз трябва да работя и да харча всичко, което получавам, за да нахраня семейството си, казва той. Смятам се за щастлив, много хора нямат достатъчно пари за храна, добавя той.

Мирослав Прокопиевич от неправителствената Фри Маркет Център заяви, че емоционалният ефект от повишаващите се цени ще бъде голям фактор за начина, по който хората ще гласуват. Сърбите все още помнят хиперинфлацията, която бе последвана от протести и войни по време на национализма, казва той. Тези спомени са лоша новина за радикалите, които, от друга страна, са подкрепени от гнева от загубата на Косово, което се отдели с подкрепата на Запада. Но те може да спечелят гласове от други, разочаровани от осемте години преход и повлияни от популистките обещания.

Големият проблем е, че повечето политически партии са за правителствен контрол на цените на основните храни, заяви Прокопиевич. Те, всъщност, не подкрепят либерализирания пазар, добави той.