След като едва успя да получи мнозинство за приемането на новия пакет с икономии в размер на 13.5 милиарда евро, правителството на Гърция обеща, че повече няма да има мерки за съкращения. Времето ще покаже дали премиерът Андонис Самарас ще успее да изпълни своето обещание, коментира австрийският вестник „Ди Пресе”, цитиран от „Фокус“.

От една страна, гръцкият държавен апарат до момента показва, че не е в състояние да се справи ефективно с проблема с укриването на данъците. От друга, пакетът с икономии, както и през предишните години, ще задълбочи рецесията и още повече ще намали правителствените приходи.

Бюджетното консолидиране все още е много далече. Международният валутен фонд смята, че целта Атина да намали дълга си до 120% от БВП до 2020 година няма да може да бъде изпълнена без нови съкращения и реформи.

Новите мерки предвиждат намаляване на заплатите, пенсиите и социалните придобивки през следващите две години. Икономиите са в размер на 13.5 милиарда евро или 4.5% от БВП на Гърция. За периода 2015-2016 година са предвидени нови съкращения в размер на 5 милиарда евро.

Депутатите одобриха и промени в гръцкото трудово законодателство. Възрастта за пенсиониране се увеличава с две години, премахва се колективният трудов договор и за работодателите ще бъде по-лесно да наемат и уволняват хора.

Германският вестник „Хановер цайтунг“ определи приемането на новия пакет мерки за икономии в „акт на политическа сила“.

С приемането на пакета с икономии гръцкият парламент откри пътя за отпускането на така нужните нови кредити, пише вестникът. Това е добра новина за гърците. Лошата е, че въпреки милиардната помощ, страната затъва все по-дълбоко в рецесия.

През тази седмица Европейската комисия трябваше още един път да коригира прогнозите си за икономиката на Гърция. През тази година гръцката икономика ще се свие не с 4.7%, както се очакваше по-рано, а с цели 6%. През 2013 година свиването ще е от 4.2%.

Всеки четвърти грък е без работа, а при младежите ситуацията е още по-тежка.

Гърция се нуждае от конюнктурна програма, от нов „план Маршал”. В противен случай ще потъне още повече в хаос и може да повлече със себе си и други изпаднали в криза държави, коментира „Хановер цайтунг“.

Гърция се надява, че на срещата на министрите на страните от еврозоната на 19 ноември или по време на разговорите между лидерите на ЕС, които ще се състоят три дни по-късно, ще бъде взето решение за отпускането на поредния транш от международната спасителна помощ в размер на 31.5 милиарда евро,припомня вестник „Катимерини”.

Според източници, близки до премиера Андонис Самарас, през следващата седмица няма да има решение за Атина. По-рано се очакваше въпросът за поредния транш да бъде решен по време на срещата на Еврогрупата в понеделник, 12 ноември, но международните кредитори не успяват да изгладят различията помежду си относно това, как да се редуцират растящите нива на гръцкия дълг. С това страната опасно се доближава до дефолт по плащането на 5 милиарда евро по дълга през следващата седмица, пише „Файненшъл таймс”.

Официалните лица се надяват в понеделник на срещата на финансовите министри в Брюксел да финализират новата програма, която удължава периода за спасяването на Гърция с две години до 2016 г. Това би дало зелена светлина за отпускането на транша от 31.3 милиарда евро, от който Атина отчаяно се нуждае.

В същото време според официални представители, участващи в преговорите, международните кредитори са далеч от съгласие относно това, каква част от дълга на Гърция трябва да бъде опростена и кой ще понесе загубите от пониженото изплащане на дълга. МВФ иска дългът да бъде съкратен до 120% от БВП през 2020 година, а Еврейската комисия предлага да е 125% от БВП през 2022 година.