Като много от съседните си балкански страни, Сърбия беше засегната от масовото изселване от селските райони. Стотици малки селца се превърнаха в призрачни градове, след като младите хора се преместиха в градовете в търсене на по-добър живот.

Властите в Белград се оказват безсилни да се справят с тази тревожна тенденция. Да вземем например Биничи, малко село, разположено в югозападната сръбска планина Голия, което в момента е дом само на няколко предимно възрастни обитатели. Младите постепенно са се изнесли към градовете, в търсене на работа или партньор.

Местното училище едно време е поддържало 60 ученици. В момента сградата стои празна и изоставена, фасадата се руши, а прозорците са счупени.

"Децата играеха футбол и баскетбол тук", заяви Борислав Бубая, посочвайки парче земя, обрасло с плевели и дива трева. Преди двеста години, 200 души са живели тук. В момента населението достига 40 души. "Вижте, никой не живее в тези четири къщи", споделя Бубая, който е 75-годишен пенсионер. "Старите вече не са сред живите, а младите си тръгнаха и отидоха в града", допълва той.

Достъпно само по рушащ се път, селището бавно загива. Местните жители трябва да изминат километри, за да получат медицинска помощ, а най-близките магазини за основни храни и стоки за бита се намират на 8 километра разстояние.

"Земеделската работа е трудна и младите търсят по-лесен живот в града. Няма какво да ги задържи тук", споделя синът на Бубая, 43-годишният Ранко.

Отец Здравко, православен християнски свещеник, чиято енория включва девет селища и махали в региона, също е съгласен, че мястото се обезлюдява. "През изминалите две години, имах 100 погребения, около 10 кръщения и само пет или шест брака. Това показва скоростта, с която този регион измира", сподели той.

Сърбия не е единствена. Много от страните от бивша Югославия са изправени пред същия проблем. Близо осем милиона души от общо 23.5 милиона, живеещи в страните от бивша Югославия, са напуснали селата към градовете между 1950 и 2000 г.

По този начин някога предимно земеделският регион е бил превърнат в индустриална зона, според данните на Сръбската търговска камара. В Хърватия, населението в селата е паднало от 48.7% през 1991 г. до 44.4% през 2001 г. Черна гора споделя същата участ.

Единственото изключение е Македония, където хората остават в провинцията, където по-големият достъп до храна им осигурява по-добро качество на живот, според статистическата служба на страната.

В съседна Албания, някога управлявана с железен юмрук от комунистическия диктатор Енвер Ходжа, много селища в бедстващата северна и южна част на страната бяха изоставени след края на комунистическото управление през 1992 г.

Данните сочат, че 50 селища изчезват в Сърбия всяка година.

Източник: БГНЕС