В София се състоя дискусия за развитието на средното съсловие в Югоизточна Европа, за предизвикателствата и шансовете пред него. Дискусията бе организирана от Балканското бюро за подпомагане на средното съсловие, което е проект на Занаятчийската камара в Кобленц и е финансирано от германското правителство. Участие взеха представители на малки и средни фирми от 10 държави в региона.

"В Германия държавата стимулира малките и средните предприятия със съзнанието, че те разгръщат индивидуалната инициатива", каза Карл-Юрген Вилберт, главен изпълнителен директор на Занаятчийската камара в Кобленц, почетен консул на България в провинция Райнланд-Пфалц и председател на Сдружение Балканско бюро за подпомагане на средното съсловие.

"Изхождайки от конюнктурата в икономиката на Германия, каза още Карл-Юрген Вилберт, стигнахме до заключението, че благодарение на средното съсловие ще намерим възможности да реагираме много бързо на корпоративните промени, ще можем да разкриваме повече работни места. Малките и средните предприятия са не само инкубатори на персонал за големите предприятия, посочи той, но те имат своя собствена роля на пазара и я изпълняват успешно".

"Даването на приоритет на малките и средните предприятия в националните политики - заяви на форума вицепрезидентът на България Ангел Марин - дава възможност да се стимулира предприемачеството, да се помогне на хората да реализират своите идеи за успешен работещ бизнес. Доброто взаимодействие между четири субекта в лицето на държавната администрация, неправителствените организации, образователните и научните институти и самите предприятия е най-важната гаранция за успешното развитие на малкия и средния бизнес."

"Надявам се, че сегашната световна криза няма да засегне силно средното съсловие, подчерта посланикът на Федерална република Германия в София Негово превъзходителство Михаел Гайер. - Надявам се, че хората ще продължат да търсят своя обущар за поправка на обувките си, смятам, че в кризи малките и средни предприятия, средното съсловие е много устойчиво и може да се противопостави на конюнктурите в световната икономика."

От своя страна проф. д-р Карл-Фридрих Майер, председател на Конституционния и на Административния съд в провинция Райнланд-Пфалц се обърна към представителите на балканските държави: "Във вашите страни, каза той - правосъдието трябва да постигне нужното уважение и законите, които се приемат, да бъдат спазвани. Това гарантира свободата на индивида, на средното съсловие, на предприятията."

В държавите от ЕС малките и средните предприятия представляват ядрото на европейската икономика, те осигуряват около две трети от всички работни места в частния сектор и затова са във фокуса на европейската политика, коментира Нина Радева, зам.-министър на икономиката и енергетиката. България има Закон за малките и средните предприятия, както и Стратегия за насърчаването им и тези документи са съобразени с политиката на общността, напомни тя.

"Всичко, което правим, трябва да бъде свързано с решаването на конкретни проблеми на това съсловие и на този бизнес, заяви Нина Радева. - Не е тайна, че тези проблеми за момента са много големи. На национално ниво растежът на българските предприятия и на българската икономика е значителен и той в голяма степен се дължи на растежа, който се осигурява от малките и средните предприятия.

В етапа на глобална икономическа криза необходимостта от фокусиране върху политиките за тези фирми е още по-голяма, ако искаме наистина тези предприятия не само да просъществуват, но и да осигурят своето възходящо развитие."

"В малките и средните предприятия в Босна и Херцеговина работи около една трета от заетите - каза Велимир Кунич, министър на развитието, предприемачеството и занаятите на Босна и Херцеговина. - Имаме добри закони, създали сме добра атмосфера за развитието на малките предприятия, но ни предстои да направим още много неща.

На този етап са ни необходими финансови средства, необходимо ни е качествено образование, както и допълнителна качествена законова база. Вървим в тази посока , това не е лесен процес, но сме сигурни, че ще го приключим в близките години."

С политическите промени в България у българското население, у инициативните хора се появи ентусиазъм да създават предприятия в областта на малката индустрия, в областта на търговията и услугите, каза по време на дискусията Георги Шиваров, зам.-председател на БСК.

В резултат на този процес се появиха стотици хиляди, а към днешен ден в България има регистрирани около 1 млн. български юридически и физически лица, които осъществяват стопанска дейност. От 1992 година със съдействието на Занаятчийската камара в Кобленц, Германия, у нас на базата на германския опит са изградени учебни центрове за хлебари, фризьори, дърводелци и златари.

Професионалното образование се адаптира към изискванията на икономиката. На базата на германския опит е създаден и българският Закон за занаятите.

Източник: БНР