Вчера румънците празнуваха техния 10 ноември. Двадесет години по-късно страната е изпитала всичко, от размирици покрай избори и миньорски стачки, до масова приватизация, фалити на банки, спад на икономиката, плоски данъци, влизане в ЕС брутална рецесия и огромни движения на националната валута, пише zf.ro.

На повечето от събитията, разбира се, станахме свидетели и ние в нашата страна, макар и сценариите при някои а бяха различни.

От старта на приватизацията, сделка по сделка и навлизането на капитали в страната, частният бизнес ставаше все по-силен и заемаше по-стабилни позиции.

След 1998 година, десетки милиарди евро започнаха да навлизат в страната, посредством продажба и модернизирани на индустрията и услугите в страната.

Приватизацията на автомобилната компания Dacia през 1999 година, бе като ясен сигнал за пътя, по който пое страната, като привлече милиарди евро инвестиции по-късно.

Три милиарда евро са дошли от продажби в енергийния сектор, а при банковия само продажбата на водещата банка BCR донесе 2.2 млрд. евро.

Попадането на страната в обозрението на големите хранителни вериги означаваше нови 2 млрд. евро инвестиции, а бумът на строителния сектор през последните няколко години доведе до построяването на 45 големи търговски центъра, въпреки слабата активност до края на 90-те години.

През 2007 година, която бе първата година на страната в ЕС, северната ни съседка достигна БВП в размер на 100 млрд. евро, макар и по показател БВП на човек от населението тя да остава в дъното на класация заедно с над.

Въпреки кризата, близо половин милион души, или над 10% от заетите в икономиката, са с брутен доход от над 1 000 евро към октомври 2008 година, което е дванадесет пъти повече в сравнение с 2004 година.

Там обаче изпитват същия проблем с инфраструктурата какъвто имаме и ние - едва 166 км. магистрали са били построени за 12 години, като нови 42 км ще бъдат изградени до края на тази година.