Сърбите избират днес президент. Започналата през март кандидат-президентска кампания в страната премина при пълно доминиране на кандидата на Сръбската прогресивна партия Александър Вучич. В деня на вота анализаторите се интересуват само от едно: ще има ли втори тур?

Опозиционните кандидати възлагат на балотажа последните си надежди, а управляващата коалиция демонстрира увереност, че всичко ще се реши още на първия тур днес, посочва БГНЕС. Увереността на привържениците на премиера Вучич се подкрепя от резултатите от допитвания до общественото мнение, които сочат убедителното му предимство. По време на кампанията подкрепата за премиера устойчиво беше на равнище 50 процента.

10 дни преди изборите изследователският център „Ипсос” обяви, че за Вучич са готови да гласуват 53% от избирателите. Четири дни преди изборите, по данни на агенция „Демостат”, подкрепата за премиера е 56.2%. Центърът NINAMEDIA дава на Вучич 50%, агенция CeSID – 53%, центърът Фактор плюс – 53.3%, центърът NSPM – 44.7%, а средният показател е 51.83 на сто.

Преобладаващата част от центровете за проучване на общественото мнение поставят на второ място бившия омбудсман Саша Янкович, издигнат от движение „Сърбия без страх”. „Ипсос” предвижда за Янкович 10.6%, а усреднените данни на шест центъра му дават 12 на сто.

Конкурент на Янкович за второто място е бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич, който през последните години работи в ООН и дори се кандидатира за генерален секретар. Той има известни шансове, ако стигне до втори тур. В момента нивото на подкрепата за него е 8.8 процента. На четвърто място е Лука Максимович, известен с псевдонима Любиша Прелетачевич-Белия. На няколко пъти той се издигаше до второ място, но четири дни преди изборите за него са готови да дадат гласа си 7.47 процента от избирателите.

Лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел продължава да се ползва със значително уважение в сръбското общество, но по данни на социолозите подкрепата за него е 7-8 процента. Избирателите на Вучич са граждани над 50-годишна възраст, а най-много са симпатизантите му в източната и югоизточната част на Сърбия. Подкрепят го главно хора с основно и средно образование.

Саша Янкович има най-голяма подкрепа в Белград, това е типичният кандидат на интелигенцията, на културните и научните среди, а мнозинството от привържениците му са работещи хора с висше образование на възраст 40-50 години. Избирателите на Йеремич са с 10 години по-млади от тези на Янкович и са с университетско образование, както и много студенти. Бившият първи дипломат има подкрепа в Западна и Централна Сърбия.

Като се има предвид, че симпатизантите на Вучич са по-възрастни и това, че такива хора са по-дисциплинирани и с по-голямо желание отиват да гласуват, социолозите смятат, че в изборния ден фактическата подкрепя за Вучич може да се окаже по-висока. Трябва да се има предвид и това, че 43% от гражданите нямат намерение да упражнят правото си на глас. Ето защо много наблюдатели не изключват подкрепата за Вучич да надхвърли 60 на сто.

Безспорното откритие в президентската кампания е студентът по социология Лука Максимович, включил се в надпреварата с прозвището Любиша Прелетачевич Белия (прелетач е дума, означаваща политик, който конюнктурно сменя убежденията си - бел. ред.). Максимович се възползва от възможностите на интернет и разпространява свои пародийни изпълнения. Той привлича протестен вот и младежи.

Обещава да създаде космическа програма в Сърбия, да започне производство на тоалетни чинии, които да изнася по цял свят, да укрепи отношенията с Русия. Любиша има и запомняща се външност – винаги е облечен в бяло, има много дрънкулки, бръсне си главата, но си оставя дълга опашка. В момента, в зависимост от избирателната активност, Белия може да измести Янкович и Йеремич от второто място.

Успехът му отчасти се дължи на липсата на индивидуалност у останалите опозиционни кандидати, а и демонстрира слабостта на сръбската опозиция като цяло. Съчетанието на добре подбран публичен образ, активност в социалните мрежи и редовно отразяване от западните медии кара наблюдателите да мислят, че дори и да е спонтанен, проектът на Белия е твърде интересна находка на фона на дистанцираните от политическия живот млади хора.