Световната банка (СБ) препоръча на страни от Европа и Централна Азия да създадат условия за преструктуриране на задълженията на банките и населението, но не за сметка на държавни средства. За това се говори в доклад на СБ „Буря в края на второто десетилетие на преходния период: кризата, икономическо възстановяване и реформи в Централна и Източна Европа, и бившите републики от Съветския Съюз", съобщава новинарския център на ООН.

Споменава се, че новият път на икономическо развитие на държавите от Европа и Централна Азия, преходът им от планова към пазарна икономика, до известна степен предопредели тяхната уязвимост в условията на глобална икономическа криза, пише Финмаркет.

В доклада на СБ се подчертава, че днес много държави от региона са интегрирани в голяма степен с глобалните пазари. Тази интеграция е допринесла не малко ползи и е подсигурила впечатляващите темпове на растеж след кризата в Русия през 1998 г. Но точно днес, интеграцията доведе до това пост-съветското пространство, незащитено пред лицето на кризата. В най-голяма степен тя засегна три аспекта - финансовия, търговията и пазара на работна сила.

Експертите на банката обърнаха внимание на факта, че в страните, които пострадаха от икономическия спад в края на 90-те години, безпрецедентно бързите темпове на преход към нова икономическа система станаха възможни благодарение на ръста при обемите на банково кредитиране в условията на необичайно висока глобална ликвидност. Според тях подобен факт не само подпомогнал икономическия ръст, но и причинил сериозно нарушение в равновесието на макроикономическо ниво в условията на глобалната криза 2008-2009 г. Обемите на краткосрочни задължения, подлежащи на погасяване, в тези държави достигат извънредно високи равнища.

Все пак не всички държави от региона, интегрирани във финансовите пазари, пострадаха еднакво от кризата. Някои от тях затегнаха бюджетната политика, което изигра стабилизираща роля, като оставим настрана, че нарушеното равновесие в икономиката не произтича от държавния сектор.

Прадип Митра, един от авторите на доклада и бивш главен икономист в СБ за региона на Европа и Централна Азия, смята, че перспективите пред икономическия ръст в новите страни от Европа и Централна Азия са значително по-неблагоприятни от периода преди кризата. Той изрази притеснението си, че водещи чужди банки ще ограничат присъствието си в региона заради затрудненията на пазарите в собствените си държави.

В доклада се отбелязва още, че неясните перспективи за икономически ръст подчертават необходимостта от спешно преструктуриране на задълженията на банките, корпорациите и населението. На правителствата се препоръчва да създадат нормативно - правна база, създаваща условия за преструктуриране на задълженията, при който процес обаче да се въздържат от употребата на обществен ресурс.

Авторите на доклада отбелязват, че бедните държави, бивша съставна част от Съветския Съюз, които в по-малка степен са интегрирани в световната икономика, ще преживеят кризата заради свиването на експорта и на паричните преводи в резултат на икономическия спад в Русия.

В обхвата на Европа и Централна Азия на СБ влизат - Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чешката република, Естония, бившата югославска република Македония, Грузия, Унгария, Казахстан, Косово, Киргизия, Латвия, Литва, Република Молдова, Черна гора, Полша, Румъния, Руската федерация, Сърбия, Словакия, Словения, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна и Узбекистан.