Намаляващото население на Румъния, трудностите при намирането на служители и покачващите се разходи най-вероятно ще засегнат най-силно компаниите от производствения сектор, предава Ziarul Financiar.

Много малко хора избират да работят в сектори като строителство, текстилна индустрия или пекарство, а тези, които могат да работят същата работа в Испания или Италия претендират за много високи заплати, за да останат в Румъния.

С намаляването на броя на служителите, битката за тях става все по-ожесточена. Секторите, които изискват много работна ръка умират, според Флорин Татару, мениджър човешки ресурси към Vel Pitar. Местният пазар ще последва тенденциите на Запада, според Татару. Чуждите компании ще си тръгнат от румънския пазар. Това, което се случи с Nokia в Германия, ще се случи с други компании в Румъния, смята Татару.

Румънската икономика има две възможности – или да напредне в технологично отношение, или да се съсредоточи върху индустрии с по-голяма добавена стойност, като IT и комуникации и завършени продукти, отколкото върху производството.

Повечето сектори на румънската икономика страдат от недостиг на работна ръка в момента, според Министъра на труда Паул Пакурару. Лошите новини за страната са, че недостигът все още не е достигнал своя пик, който се очаква след няколко години когато ефектът от ниската раждаемост ще се почувства.

Строителството е друг сектор, в който има недостиг на работна ръка. Броят на недостигащите служители в сектора се изчислява на няколкостотин хиляди. Намирането на най-изгодните местонахождения за производствена дейност по отношение на разходите засили конкуренцията. Заплатите в текстилната индустрия са сред най-ниските в цялата икономика, като средното месечно възнаграждение за сектора възлиза на около 200 евро.

Общо 40 000 души са напуснали текстилната индустрия, като средният брой на заетите в сектора е възлизал на 400 000 миналата година.

Наскоро в страната бяха затворени няколко текстилни предприятия. На тяхното място никнат проекти за недвижими имоти и търговски центрове.

Първата стъпка за текстилопроизводителите е да се преместят към източната част на страната, където недостигът на работна ръка не е толкова голям и разходите са по-ниски.

Снимка: БГНЕС/ЕРА