Европейският парламент вчера одобри нови правила за защита на авторските права в интернет, което постави огромни въпроси на масата.

Според някои промените са насочени срещу големите американски технологични компании, според други – всичко се прави в подкрепа на създателите на съдържание, музиканти, журналисти и прочие (или по-точно големите медийни и развлекателни корпорации), а според обикновените потребители – това си е чисто и просто мракобесна форма на цензуриране на свободата на словото в интернет.

Новите правила все още не са приети окончателно, тъй като ще бъде нужна зелена светлина от Европейската комисия и всички държави-членки на ЕС.

„Това е добър знак за креативната индустрия в Европа”, смята Аксел Вос, германският европейски депутат, вносител на предложението, цитиран от CNN.

Привържениците на реформата смятат, че тя ще възстанови баланса на силите между музикантите, артистите и новинарските корпорации от една страна и големите технологични компании от друга. Потребители и експерти обаче предупреждават, че мерките ще променят интернет, такъв какъвто го познаваме днес, и ще поставят точка на пародиите, meme-тата и въобще изразяването на мнение по даден въпрос в интернет.

Елеонора Росати, адвокат и специалист по авторските права в University of Southampton, коментира, че това доколко реформата ще промени интернет зависи от крайната версия на документа и от това как ще бъде интерпретиран. „Критиките са правилни, но и преувеличени”, смята Росати.

Смърт за свободата на словото?

Най-големите притеснения са свързани с противоречивия член 13 на законопроекта. Той предвижда големите интернет платформи като YouTube да филтрират съдържанието, което потребителите качват в сайта, за да се уверят, че то не е обект на чужди авторски права.

С други думи, ЕС иска в интернет да има филтри, които да проверяват всичко, което качват потребителите, което - както и да погледне - не изглежда много далеч от форма на цензура.

Неяснотата, която все още цари, поставя въпроса до каква степен тези филтри ще пресяват съдържанието и дали обхватът им не е прекалено широк.

„Всичко, което искате да публикувате, ще трябва първо да бъде одобрено от тези филтри”, казва Джулия Реда, германски законодател, който се противопоставя на реформата. „Абсолютно легално съдържание като пародии и meme-та ще бъде поставяно под прицел”, смята тя.

Разходите за разработка на подобни филтри също не са за подценяване. YouTube посочват, че са изхарчили над 100 млн. долара за съществуващата система за идентифициране на авторски права на съдържание, което се качва на платформата. YouTube, която е собственост на Google, се противопоставя на реформата, което е съвсем разбираемо, тъй като платформата разчита на съдържание, създавано от потребителите по света.

„Хората искат достъп до качествени новини и креативно съдържание онлайн”, посочват от Google в изявление след края на гласуването в Европейския парламент.

„Винаги сме казвали, че иновациите и колаборациите са най-добрия начин за постигане на устойчиво бъдеще за европейските новинарски и креативни сектори”, добавят от компанията.

ЕП прие спорните правила за авторски права в интернетПротиворечивите нови правила за защита на авторските права в рамките на Европейския съюз получиха зелена светлина

Големи компании като Amazon и eBay също се обявиха против реформата.

Такса линк

Друга спорна точка от новите правила е член 11. Той предвижда платфроми като Google News да плащат на издателите, чиито материали или части от материали биват показвани на сайта.

Според едн това ще запази медийният плурализъм в Европа, но разбираемо технологичните компании лобират против промените. И може би с право, тъй като настоящата презумпция е, че медиите плащат на интернет платофмите, за да постигнат по-голям обхват и да достигнат до повече потребители. Новата директива обаче разглежда този процес напълно обратно – интернет платформите генерират трафик, заради съдържанието, споделяно в тях.

Google предупредиха, че това може да прекрати практиката за печелене на трафик, благодарение на търсачката на компанията, тъй като „плащането за показване на фрагменти не е възможна опция за никого”.

Според Джулия Реда, член 11 е „катастрофален”.

В миналото, когато подобен подход е бил предприеман в Европа, резултатите са били категорични. Така например Испания в миналото се опита да наложи подобна регулация на Google, в резултат на което компанията просто спря Google News за тази страна.