Обикновеният сърбин едва ли има основания за нови тревоги през това лято, поне що се отнася до промяната в неговия жизнен стандарт. Засега инфлацията не подяжда доходите му, а в началото на юли динарът постигна най-високото си ниво спрямо еврото – 78.4.

При това от 9 юли стана факт и едно от големите обещания на новото коалиционно правителство - в сила влезе закон, който дава възможност при закупуването на първо жилище гражданите да не плащат данък за получаване на права върху имота.

"Високата" стойност на сръбската националната валута даде повод на специалисти да търсят причините за този феномен. Икономистът Милан Ковачевич счита например, че падането на стойността на еврото по отношение на динара е търсена мярка на Народната банка на Сърбия, която по този начин защитава стопанството от "инфлационния бюджет" за тази година.

Според експерта по-добрата стъпка би била едно решение на централната банка да се намали препоръчителната лихва, която би повлияла и на останалите лихвени проценти на банковия пазар.

Ковачевич констатира също, че създалата се ситуация на валутния пазар е неизгодна както за износителите, така и за тези, които продават сръбска стока на вътрешния пазар. Мотивите за това са, че сръбската икономика в сегашните условия на курса на динара е още неконкурентна, като при това се задържа и стопанският ръст.

Далеч по-оптимистични обаче са тоновете в изказванията на най-отговорните фактори за икономиката в сръбското правителство. Вицепремиерът Божидар Джелич например оценява като позитивни явления повишаването на износа и ниската инфлация. Той не пести и похвалите си за бюджета, определяйки го като добър и даващ възможност за "редовно погасяване на задълженията".

Ще припомним, че в заложените параметри в държавната каса за тази година се предвиждат приходи от 581.8 милиарда динара, разходи от 595.5 милиарда динара, както и бюджетен дефицит от 13.7 милиарда динара.

Известният икономист от Демократическата партия Джелич не премълчава, че най-големите проблеми на сръбското стопанство продължават да бъдат външнотърговският дефицит и безработицата. Той дори визира, че 18 процента от населението живее малко под границата на бедността, пише БТА.