Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е изправен пред края на една икономическа ера.

На фона на рекордно високите нива на заетост и настояванията на работниците за заплащане близко до западноевропейските нива, моделът на евтиния труд, който движеше икономическия растеж след падането на комунизма, е към своя край.

Предизвикателството, пред което са изправени правителствата и компаниите в региона в следващите години, е да намерят нови пътища за растеж.

Стачката в завода на Volkswagen в Братислава през миналия месец, която е първата в голям завод за автомобили в Словакия, доведе до 14-процентно увеличение на заплащането, което е поредното и най-силно доказателство за променящите се икономически условия.

VW бе един от десетките големи западни производители, които се насочиха към Словакия, Чехия, Полша и Унгария след падането на комунизма в търсене на евтин труд.

Втурването на изток беляза раждането на един икономически модел, който трансформира региона. Четвърт век по-късно обаче регионалният трудов пазар пресъхва, на фона на рекордно ниската безработица в размер на между 3 и 7% в региона.

В резултат на това заплатите нарастват по-бързо, отколкото на Запад, като лидер е Унгария с 12.8-процентен скок на годишна база през март.

Зорослав Смолински, слoвашки синдикален лидер, който организира стачката във VW, започва работа там през 1992 г., когато заводът току-що е купен от германския автопроизводител.

По онова време той получава месечна заплата, равняваща се на 75 евро . "Можехме да преживяваме с тези пари," казва той. "Налагаше се."

Днес 12 300-те служители на Volkswagen в Братислава получават средно по 1 804 евро на месец.

Сумата обаче е по-малко от половина от средното заплащане във Volkswagen в Германия, а според Смолински подобна огромна разлика вече не може да бъде оправдавана.

"Времената се промениха," казва 48-годишния Смолински. "Ние сме в ЕС и трябва да не изоставаме от тенденциите и постепенно да намаляваме разликата."

VW не единствената компания, която е изправена пред нарастващи разходи за труд.

Френският автопроизводител Peugeot и южнокорейският Kia повишиха заплащането в Словакия през тази година, докато в заводите на Audi и Mercedes в Унгария има заплахи за стачки.

Тези ходове на автопроизводителите са особено важни, защото автомобилната индустрия представлява лъвския пай от от чуждестранните инвестиции в ЦИЕ. Подразделенията на Volkswagen, например, са най-големите компании в Словакия и Чехия, а Словакия се превърна в най-големия производител на автомобили в света на глава от населението, произвеждайки по над 1 млн. автомобила годишно.

Според базираната в Москва група за инвестиционно банкиране Renaissance Capital чуждите инвеститори няма да се откажат от настоящите си проекти в региона, но новите инвестиции вероятно ще бъдат насочени на други места.

"Централна Европа вероятно никога повече няма да може да предложи това, което можеше да предложи през 90-те години," според Renaissance Capital.

Турция, Северна Африка

Компаниите предприемат стъпки за подобряване на продуктивността чрез методи, като увеличение на автоматизацията, за да компенсират нарасналите разходи. В дългосрочен план някои от компаниите може да се насочат към други страни в търсене на по-евтин труд.

Volkswagen даде индикации, че може да избягва Словакия при бъдещи инвестиции, ако се сблъска с нов подобен проблем със служителите си.

Според Renaissance Capital инвеститорите, които търсят евтин труд, в крайна сметка ще се оглеждат за нови възможности още по на юг и на изток.

"Когато европейското бизнес доверие е високо отново, смятаме, че следващата вълна инвестиции ще достигне до бреговете на Турция и южното Средиземноморие," добавят от компанията, посочвайки като евентуални дестинации Мароко, Тунис, Египет и евентуално Украйна и Иран.

Филип Айзенрайх, главен изпълнителен директор на чешкия производител на вентилационни и охладителни системи Janka Engineering, който е подразделение на базираната в Индия Lloyd Group, заявява, че неговата компания ще вдигне заплащането със 7-8% през тяази година и "до голяма степен е на ръба" по отношение на разходите за труд.

"По-нататъшно увеличение на заплащането без съответно увеличение на производителността няма да бъде устойчиво за нас," споделя той пред Reuters.

Производителността на труда отдавна е по-ниска, в сравнение със Западна Европа, и "тази разлика досега се компенсираше от по-ниските трудови разходи, но те се повишават всяка година с повече, отколккото в Западна Европа ", добавя той.

Втора класа европейци

Въпросът с неравнопоставеността по отношение на заплащането е с висок заряд и е широко дискутиран в региона.

Той е в основата на възприятието на поляци, словаци, чехи и унгарци, че Западна Европа гледа на тях като на втора класа европейци. Политиците пък се възползват от тези оплаквания и подеха призиви за по-добро заплащане.

Словашкият премиер Роберт Фико подкрепи стачкуващите във Volkswagen, докато в Чехия управляващите социал-демократи издигнаха билбордове преди изборите през октомври, обявявайки "Краят на евтиния труд ".

Политиците и синдикалните лидери, които имат за цел да изравнят заплащането с това на Запад, трябва обаче да намерят алтернативни пътища към икономическите успехи. От съществено значение за това, според мнозина, е индустриите да се придвижат нагоре по веригата по придаване на добавена стойност.

Големите производители споделят по-малка част от печалбите си със служителите в Централна и Източна Европа, отколкото в Западна Европа. В ЕС запплащането средно съставлява 47.5% от икономическата продукция, според данни на Евростат. И докато този процент достига 50.9 в Германия, той пада до едва 40.4 в Чехия.

Работниците в Централна и Източна Европа обаче са по-малко финансово продуктивни. По данни на ОИСР един час работа в Германия произвежда германска икономическа продукция на стойност 52.7 евро и едва 19.4 евро в Чехия.

Част от причината за това е, че много чешки компании произвеждат компненети с по-нисък марж на печалба за глобални вериги вместо завършените продукти, които носят по-големи маржове и печалби.

Политиците се опитват да привличат сектори с по-висок марж.

"Трябва да се дистанцираме от икономическия модел, базиран на икономиката на ниските разходи и да преминем към производство с по-голяма добавена стойност," казва Михал Пикл, който оглавява аналитичното звено към чешкия кабинет.

Вече има примери, като подкрепата на чешкото правителство за планирaното от страна на щатската компания GE Aviation строителство на завод за двигатели за турбовитлови самолети на стойност 350 млн. евро.

Според Петер Страчар, главен изпълнителен директор на General Electric (компанията майка на GE Aviation) за Централна и Източна Европа, промишленото бъдеще на региона зависи от пренасочването към произвдодства с по-голям марж на печалба.

"В ЦИЕ трябва да намираме начини да създаваме технологии с по-голяма добавена стойност," заявява той пред Reuters.

В последните три години неговата компания е наела над 2 500 високо квалифицирани служители в Унгария в сферата на инженерната дейност, финансите и разработката на софтуер. Регионът има много повече какво да предложи, освен ниско заплащане, добавя той, посочвайки близостта му до пазарите на Западна Европа.

"Тук не става въпрос само за ниски разходи," казва Страчар.